Георги Бонев
Георги Атанасов Бонев, български поет и преводач, е роден на 30.04.1922 г. в село Драганово, Великотърновско. Завършва архитектура във Виена, където 7 г. отговаря за мостостроенето на столицата. Автор на четири поетични книги със сонети: „Чуждо слънце грее, но не топли” (1985), „Късни цветя” (1992), „Лазур и руини” (1993) и др. Един от майсторите на българския сонет. Над половин век живее и работи във Виена. Неговият принос за българската култура се изразява най-вече в немските преводи на българска поезия - четири двуезични българо-немски книги: „Италия в сонети”, „Бисери българска поезия” (антология от 300 стр. с цветни илюстрации, 1998), „Трепват невидими струни” от Николай Лилиев (2004), „Аз умирам и светло се раждам” - преводи на Димчо Дебелянов (2008), „Пенчо Славейков. „Сън за щастие” (2008), „Асен Разцветников, „Песни за любов и милосърдие” (2011). Превежда 57 поети от Любен Каравелов до наши дни на немски език. Приносът му към българската култура се изразява и в над 30-годишната му дейност като лектор по български език в Института за славянски филологии при Виенския университет. Умира на 02.12.2012 г. във Виена.
Публикации:
Поезия:
ТРИПТИХ ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ/ брой 84 май 2016
Критика за Георги Бонев:
СТИХОВЕ - ЗЕМНИ И ВИТАЛНИ КАТО ЖИВОТА/ автор: Христо Черняев/ брой 94 април 2017
