Георги Бонев

Събудено от слънцето, съгрято
полето от снега се набоза.
Разлистя клони бялата бреза
в очакване на първо птиче ято.

Звънче люлее - бисерна сълза -
кокиченцето като в тайнство свято.
Топи се в мене мъката, която
през зимата душата ми терза.

Земята страстно тръпне и дими
и семето забива в нея корен.
Надпяват се потоци и чешми.

Ела и вдъхнови гласа ми морен,
красавице от южните земи! -
Прозорецът ми е докрай разтворен.