Георги Бонев

ТРИПТИХ ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

І.
Дойдох в дома ти и се поклоних,
но не поднесох никакви букети.
От царски неувяхващи сонети
ти сплитам аз един венец - триптих.

Поете с нежния любовен стих,
ознал горчилки, сълзи и несрети,
от любовта самият малко взе ти.
Не беше ни любовник, ни жених.

Душата ти не срещна туй, което
възпяваше нещастна и сама.
Веднъж ли подло ти заби в сърцето
жена изменническата кама?

С Иванка беше тъй и със „Звънчето” -
объркала любовните писма.*

ІІ.
Объркала любовните писма,
на теб изпраща чуждото погрешно.
И истината ти ще разбереш, но
ще страдаш по невярната мома.

Ще страдаш под лъжата и срама…
И всичко туй - и вчерашно, и днешно
ще ти се стори страшно безутешно
и ще събуди спомен за дома.

Ще се надигне в тебе плач несдържан,
в „Сиротна песен” ще се въплъти…
И в оня край враждебен, чужд и тъжен,
в неравен бой ще паднеш скоро ти…

Светът във всичко ти остана длъжен,
а него с песни ти обогати.

ІІІ.
А него с песни ти обогати.
С мелодии, нечути дотогава.
Един ли почитател твой минава
вседневно тук през старите врати?

И тук, далеч от шум и суети,
за теб четат и слушат те в забрава.
Несетно някой се и просълзява,
вживял се в твойте скърби и мечти.

И тръгне ли си, трогнат и смълчан,
той поглед за последен път обръща
към „каменната” майка с дребен стан.

Вглъбена в скръб - на майките присъща
все чака тя, глава подпряла с длан,
„да се завърнеш в бащината къща”.

1992 г.

——————————

* Става дума за две Димчови приятелки: Иванка Дерменджийска и Мара Василева.