Александър Руденко

превод: Златан Данев

***
Юли -
средата на лятото.
На живота ми половината.
Красивата половина,
която е вече измината…

А другата половина -
загадка в мъглявина.
Юли -
среда на годината -
слънчева сърцевина.

1982 г.

НЕСТИНАРКИ

Горят реклами от витрини ярки.
А ресторантът стихва във нощта.
В старинен кръг излизат нестинарки
и почват бавен танец над жарта.

Със бели ризи, в сребърни шевици.
Лица красиви, с огнени очи.
Ръцете им - криле на тъжни птици,
в които мъка и любов горчи.

А зрителите стреснати, смирени,
в миг онемяват, като пред олтар,
пред танеца дошъл до наше време
с магията на огнената жар.

И нестинарките приличат на видение.
Мълчи оркестърът - виновен без вина,
че всеки звук е като престъпление
в езическата бурна тишина.

А под краката - боси и красиви -
неугасено пламъче блести…
Догарят бавно въглените живи
и танецът лудешки се върти.

С разпуснати коси и стъпки бързи,
с горчивата усмивка на уста -
мъсти за поругана чест и сълзи -
езическата женска Красота.

1982 г.

ПРОЗОРЕЦ

Прозорецът на онзи дом, отсреща,
с години свети всяка нощ наред.
Зад тънкото перденце виждам често
един и същи мъжки силует.

Какъв е този странник полунощен?
И от какво не може да заспи?
Какво ли чудо ще измисли още,
чия ли клетва нощем го гнети?…

В прозореца аз всяка нощ поглеждам.
Дори на път не дава ми покой.
Над нещо пак човекът се навежда -
цигара нова ще запали той.

Изчезва. Сяда. Ето - появи се.
В прозореца притисна пак чело.
Перденцето открехва. Аз си мисля -
с глава ще счупи тъмното стъкло…

Разсъмва се. Животът се събуди.
В прозореца дочувам нечий глас.
И той, навярно, като мен се чуди
защо по цяла нощ не спя и аз!

1982 г.