ТЪГА

Орхан Вели

превод: Георги Ангелов

ТЪГА

Ядосвал съм се понякога
на любимите хора,
но любовта ме научи
да разтварям всички обиди
в тъгата.

—————————–

СЪН

Сънувах, че е майка ми починала.
А пробуждането в сълзи
ме върна в празничното утро,
когато аз, в небето изтървал балонче,
след него гледах,
плачейки.

—————————–

БЕЗПЛАТНО

Безплатно живеем, безплатно;
въздухът е безплатен, облакът е безплатен;
реките, хълмовете са безплатни;
дъждът, калта са безплатни;
вида на всички автомобили,
вида на всички витрини,
входа на киното е безплатен.
Кашкавал и хляб, разбира се, няма,
но морската вода е безплатна;
свободата струва главата ти,
но робството е безплатно.
Безплатно живеем, безплатно.

—————————–

ДЪРВО

Хвърлих по дървото камък;
камъкът не падна,
камъкът не падна.
Изяде дървото моя камък;
искам го обратно,
искам го обратно!

—————————–

ИЗ „СТИХОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ИСТАНБУЛ”

—————————–

АПРИЛ

Невъзможно е
да се пишат стихове,
ако си влюбен;
и да не се пишат,
ако е април.

—————————–

ЖЕЛАНИЯ И ПАМЕТ

Едно са мечтите,
друго - спомените.
Как да се живее, кажи,
в град без слънце?

—————————–

ПОКАНА

Чакам те.
Ела в такова време,
че и да не помислиш
за завръщане.

—————————–

БУБОЛЕЧКИ

Не мисли,
просто мечтай!
Виж, и буболечките правят така.

—————————–

ПО УЛИЦАТА

Когато вървя по улицата
забелязвам, че се усмихвам на себе си,
мисля, че ще ме вземат за луд
и се усмихвам.

—————————–

КАТО НАС

Желае ли нещо
спящият танк
и за какво си мисли самолетът,
остане ли сам?

Дали не обича противогазът
да пее
на лунна светлина?

И има ли в пушката жалост
като при хората?

Септември 1939

—————————–

ДРЯН

Първи плодове даде тази година
дрянът,
три плода.
Догодина ще даде пет;
животът е дълъг,
ще почакаме
какво ще излезе.

Боже, дрян!

Април 1940

—————————–

ХОРА

Колко обичам тези хора!
Живеещите в цветния,
смазан свят на картинките за прекопиране,
наравно с кокошки, зайци и кучета.

Анкара, август 1937

—————————–

МОЯТА СЯНКА

Дотегна ми, уморих се да я мъкна
с години на чорапите;
да поживеем малко в тоя свят,
тя за себе си
и аз за себе си.

Анкара, септември 1937

—————————–

ЗАМИНАВАЩ НА ВОЙНА

Русо момче, заминаващо на война!
Върни се пак така красиво;
с море на устните,
със сол по миглите;
русо момче, заминаващо на война!

Май 1940