Никифорос Вретакос

превод: Димитър Василев

ТРИМА БЕЗДОМНИЦИ

В студена зимна вечер, закопнели за огнище,
нахълтаха те в кръчмата през ниския й вход.
Макар да бяха изжаднели, никой не поръча нищо
и гледаха умислено към дъсчения под.

Кръчмарят трябваше отдавна вече да затвори;
живееше далеч в самотна къща с куп деца,
ала от страх не смееше затуй да заговори,
защото бяха странни хората с навъсени лица.

Когато се развидели и те си взеха сбогом,
по чаша вино им предложи да ги оживи.
Очите му се насълзиха, жал му стана много.
Но те отказаха със гордо вдигнати глави.

РАЗЪМВАНЕ НАД СУНИОН

Съставен съм от чужда красота.
Каквото виждаш в мен, е чуждо, взето -
от теб, от слънцето и от морето,
по нещо от гората и нощта.
Като умра, частиците си светли
ще си възвърнат месецът, морето и небето;
на мястото ми ще остане тишината.
А таз душа, с която цял бях слят,
когато дойдох тук, на този свят,
ще се разлее в обич по земята.

ЗОВ

…О, погледнете тъй море, което
без бряг блести; извивката красива
на туй дърво; как то се доверява
на ветровете! Вижте човките
на птиците, които в морен час
почиват; вижте топлите скали…

Денят е несравним; из дълбините
във кръг от светлина се дига той.
И как безкраен е светът!… Станете!
Морето чак до двора ни се качва
и хоризонтът чука на вратите!

По свежите притихнали вълни
се връща пролетта! Ветрецът литва
от розовия дъх на утринта
по цялата земя! Челата дишат,
усмивките цъфтят, плетат венец
на бъдещето ни! Живейте в обич!…

Защо да правим, братя, свойте нощи
угрижени, а дните да тежат
от мъка, влачени без миг на отдих
покрай брега? Защо е песента
на славея и щедрия повей
на утринния дъжд? Живейте в обич!

Целта ни нека вечно е такава,
каквато е на слънцето над нас.
Все по-нагоре да летим, догдето
обкичим границите на света,
тъй както слънцето - с пламтящи рози!…