Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Според професор Преображенски (герой от повестта „Кучешко сърце” (1925) на руския писател Михаил Булгаков - бел. прев.) крахът на дома започва с изчезването на галошите от антрето. После идва краят на парното отопление и водата замръзва в тръбите.

Но верен признак за приближаващия крах на империите е опразнената хазна. Когато това се случи, паричните знаци на империята рязко губят тежест: качеството им пада, но още по-зле стои въпросът с доверието в имперската валута. И тогава имперското  правителство взема на заем, откъдето може, и както е казал поетът, нищо по-добро не може да измисли. А когато дългът стане фантастичен, империята се решава на крайна мярка: грабеж на други народи.

Но барутът на империята вече не е същият и вместо трофеи, императорската армия се връща от войната срещу варварите (а от кого друг да граби?) с разбит нос, а нерядко - и с избити зъби.

Великата империя вече не разчита на собствените си войници и правителство се налага да използва услугите на наемници. Населението, плащащо дълговете на правителството и услугите на наемниците, започва да роптае. Бдителните генерали се заемат да търсят измяна и много скоро я намират във висшите ешелони на властта.

После генералите слагат в креслото на цезаря един от колегите си.

Но политиката е твърде сериозно нещо, за да се повери на военните. Генералите се сменят един след друг, наемниците искат в натура неизплатените си заплати, населението иска ако не зрелища, то поне хляб, варварите стават окончателно нагли и се чувстват в империята като у дома си.

А по-нататък… Капитолият, подобно на пирамидите, се превръща в туристическа атракция. Асоциации, знаете ли… Исторически.

04.04.2014