Влад Ривлин

бележка и превод: Литературен свят

Срутването на 8-етажния фабричен комплекс в град Савар (окръг Дака, област Дака, Бангладеш) стана на 24 април 2013 г. в 08:45 местно време. Търсенето на телата бе прекратено на 13 май, в резултат на катастрофата загинаха 1127 души, бяха ранени около 2500 души. Спасените изпод развалините са около 2500 души. Десетки от неразпознатите тела бяха погребани в общи гробове без идентификация на личността. Катастрофата е най-голямата по броя на жертвите при срутване на сграда в съвременната история (с изключение на срутването на Световния търговски център в резултат на атентатите от 11 септември 2001 г). Бел. ред.

Броят на жертвите на варварската експлоатация на трудещите се на Rana Plaza в Бангладеш надмина 1000. Най-вероятно това далеч не са всички жертви. По мащаба си тази трагедия се ассоциира в мен с унищожаването на кулите-близнаци в Ню Йорк.

Но мястото на трагедията на Rana Plaza в СМИ изобщо не може да се сравни с онова, което водещите информационни агенции и правителствата на различните страни отделяха и отделят на гибелта на нюйоркските кули-близнаци.

Нямаше и едва ли някога ще се състоят на международно ниво ежегодни траурни церемонии, посветени на загиналите в Бангладеш работници, както това става по отношение на трагедията от Единадесети Септември.

Тъкмо размишлявах за това, когато видях статията на Константин Зинковски “Made in Bangladesh, или корените на битовия расизъм”, публикувана в сайта Форум МСК. Ето какво пише той:

„”Made in Bangladesh” - този надпис го има на много неща: панталони, блузки, поли, куртки, в популярните магазини за дрехи. Може би тялото, ушило панталоните ви, сега лежи под развалините на Rana Plaza в предградието на Дака.

Броят на жертвите на трагедията досега е 1 006 души. Но не всички развалини са разчистени. А общественото мнение? Да си спомним подобна ситуация - 11 септември 2001 г. Рухването на търговския център в Ню Йорк отне живота на 2 977 души. Министър-председателите на всички страни поднасяха своите съболезнования, СМИ говореха само за това събитие. След това беше обявена война на така наречения “международен терроризъм”. Няма да се отдаваме на криминални истории и да разсъждаваме за това кой стои зад атентатите от 11 септември: ислямистите или американските спецслужби. Същността е, че унищожаването на кулите-близнаци, гибелта на 3 000 американци предизвика шок в цял свят.

Можете да бъдете сигурни: трагедията в Бангладеш ще бъде забравена след месец. Защо? Та нали носите панталони, ушити от ръцете на смазаните, живи погребани хора? Защото Бангладеш е страна от третия свят, при това една от най-бедните страни. В общественото съзнание на страните с европейска култура, към които се отнася и Русия - жителите на страните от третия свят не са съвсем хора.

В Бангладеш никой няма да вкара войска, никой няма да помогне на останалите в полуробско положение 163 654 860 жители на тази най-бедна страна. След 11 септември по цял свят започна лов на “терористи”, но нима не са истински убийци корпорациите, измъкващи принадена стойност от бедните жители на Бангладеш? Истински терор е когато жителите на страната, с население по-голямо от това на Русия, водят полугладно съществуване, нямат медицинска помощ и образование, когато са принудени под страх от гладна смърт да се трудят в нечовешки условия. Икономически терор.

Защо не бъде обявена война на истинските международни терористи - транснационалните корпорации? На капиталистите от всички страни? Именно заради техните печалби по цял свят загиват хора: кой от глад, кой - от студ, кой - от ужасяващите условия на труд? Благополучието на западните страни и отчасти Русия е построено върху костите на работниците от Азия, Африка и Южна Америка”.

На Запад и в Русия са издадени вероятно вече милиони томове и са заснети хиляди, ако не и десетки хиляди километри документално и художествено кино за зверствата на болшевиките.

В Русия от 1991 г. е въведен “Ден в памет на жертвите на политическите репресии”. Става дума, разбира се, за сталински репресии.

А според мен отдавна е време да се въведе международен Ден в памет на жертвите на капиталистическата експлоатация. Ежегодно в мини и заводи, преди всичко в страните от така наречения “Трети свят” загиват хиляди. Цялата им вина е, че са бедни и затова са принудени да работят при нечовешки условия, за да се изхранват и да обогатяват още повече своите господари.

Милиони в различни страни са станали и стават инвалиди в света на капиталистическата експлоатация, не доживяват до старост или умират преждевременно от вредни производства, заради аварии, заради скотските условия на труд. Така е било, и така е.

Това се случва откакто съществува системата на капиталистическата експлоатация. Нима милиони индийци и бенгалци, измъчени или съсипани от глад от британските колонизатори, индианците от Северна Америка, съвременните волнонаемни роби на капитала и неговите жертви не заслужават да бъдат споменати така, както това се прави за жертвите на Единадесети Септември?

Нека денят на гибелта на работниците във фабриката “Rana Plaza” в Бангладеш стане Международен Ден в Памет на жертвите на капиталистическата експлоатация.