Александър Бобров

превод: Тихомир Йорданов

***
Когато нощем пише стихове поета,
не чува той гласа на алчността, додето
     е истински поет.
А после да ги види отпечатани изгаря
от мисли само за хонорара.
        Тогава той не е поет.

ТЕОРИЯ НА СТИХОСЛОЖЕНИЕТО

Нека кажем: проблемът е прост.
Вестникарският стил е натрапен:
„Презимуването на добитък е под въпрос”.
С извинение, туй е анапест.

Лозунги се помнят безброй и без чет.
Но ето ви пример от онзи тефтер:
„На нашата партия бодър привет!” -
Почти амфибрахий - почитан размер.

Щом е трудно и опасно -
мани, мани, ох, недей!
„Демокрация и гласност” -
туй е моят мил хорей.
А, стопен, ледът потича.
Време, бързай ти напред.
Не останаха момичета.
И за баби идва ред”.

Нещо във своите модни старания
блеснах с хорея по-дълго сега.
„Дясното дава ни пак указания”.
Ето че в дактил пропях на шега.

И щом доброто се изнизва,
повтарям стария шаблон:
„Напред, другари, в комунизма”.
Това пък ямб е, стар закон.

***
Дъжд пролетен вали на севера в простора.
Пак идва гъст от боровете аромат.
Но още има сняг, за него ми говори,
видял го отвисоко по-старшият ми брат.

Добро и зло - познавам ги отлично.
И затова навярно със думи бих могъл
да нараня и аз, туй сам го знае лично
по-старшият ми брат, но не и че съм зъл.