Аршак Тер-Маркарян

превод: Златан Данев

***
Слязоха звезда подир звезда
над полето, като стадо в паша.
Вир вода от росната трева,
не помръдвам - да ги не изплаша.

И една от звездното небе
се отрони като звън в гнездата.
На небето щом умират те -
сигурно се раждат на земята.

1968 г.

***
                              на Л.М.

„Прости, любими мой, прости!
Как тежка е раздялата с другаря…”
Столетия ще минат или дни
до нова среща в жълтоока гара,

със коловози в тиха падина
и със лъчи над покрива червен,
където бабки с плодове във крини
посрещат влака всеки ден.

Където нивата на градинаря
със бурен е завяла есента,
по къдрава пътечка в надпревара,
забързала е селската мълва.

Ще ида призори, ще ида
да вдигна аз семафора самичък
и твоето лице да видя -
изгряло цялото в лунички…

„Прости, любими мой, прости!”

1968 г.