ТРЪСТИКА
превод: Красимир Георгиев
ТРЪСТИКА
Седи рибар усмихнат
до речния въртоп,
пред него вятър вихри
голям тръстиков сноп.
Тръстика той откъсна
и отвор й проби,
към крайчеца я стисна
и устни в нея впи.
И сякаш оживяла,
запя в сумрака сив
ту с глас човешки жален,
ту с глас на вятър див
печалната тръстика:
„О, остави ме мен,
рибарю ведролики,
не ме измъчвай в плен!
Аз мила бях девица,
красиво цвете бях,
при мащеха в тъмница
нерадостно цъфтях,
невинни скърби ронех,
сълзи горчиви лях
и ранна смърт безбожно
в страдания зовях.
Аз имах брат доведен,
на мащеха отрок,
към хубавици скверен,
към хората жесток.
Бях с него в душна вечер
на този стръмен бряг,
реката синя беше,
струеше златен зрак.
Любовна маска сложи -
аз ласки не приех,
пари ми той предложи -
парите му не взех;
прониза той сурово
гръдта ми с остър нож,
тук моя труп зарови
на стръмен бряг сред нощ;
над моя гроб израсна
тръстиков сноп голям,
житейски мъки гаснат
в душицата ми там.
Не стой, рибарю мили,
в тръстиковия здрач,
за помощ си безсилен,
не си роден за плач.”
1832 г.
—————————–
ТРОСТНИК
Сидел рыбак веселый
На берегу реки,
И перед ним по ветру
Качались тростники.
Сухой тростник он срезал
И скважины проткнул,
Один конец зажал он,
В другой конец подул.
И будто оживленный,
Тростник заговорил -
То голос человека
И голос ветра был.
И пел тростник печально:
„Оставь, оставь меня;
Рыбак, рыбак прекрасный,
Терзаешь ты меня!
И я была девицей,
Красавица была,
У мачехи в темнице
Я некогда цвела,
И много слез горючих
Невинно я лила,
И раннюю могилу
Безбожно я звала.
И был сынок-любимец
У мачехи моей,
Обманывал красавиц,
Пугал честных людей.
И раз пошли под вечер
Мы на берег крутой,
Смотреть на сини волны,
На запад золотой.
Моей любви просил он -
Любить я не могла,
И деньги мне дарил он -
Я денег не брала;
Несчастную сгубил он,
Ударил в грудь ножом,
И здесь мой труп зарыл он
На берегу крутом;
И над моей могилой
Взошел тростник большой,
И в нем живут печали
Души моей младой.
Рыбак, рыбак прекрасный,
Оставь же свой тростник.
Ты мне помочь не в силах,
А плакать не привык”.
1832 г.
