ПЕРНАМБУКАНСКО ГРОБИЩЕ
превод: Румен Стоянов
ПЕРНАМБУКАНСКО ГРОБИЩЕ
(Торитама)
За какво е тоя целият дувар?
За какво тия гробове да ги отделяме
от другата оная по-обща костница,
сиреч изгледът-покойник?
В тая област смъртта се ражда
от самите трупове ли?
Вече не ги ли ражда от варовик?
Дали имат влага някаква?
За какво високата защита,
почти висока дори за птиците,
и решетките с толкова желязо,
толкова желязо и в катинарите?
- Заварденият хектар
ще да е разсадник,
гдето пази се прахта,
която времето посява.
ПЕРНАМБУКАНСКО ГРОБИЩЕ
(Богородица Светлозарна)
В тая земя никой не лежи:
река в реката не лежи,
нито пък морето
гробище е на реки.
Никой от тукашните мъртъвци
не идва облечен във ковчег.
Значи тях не ги погребват:
изсипват ги в пръстта.
От веранди идват носени в хамак,
за слънце и за дъжд открити.
Водят собствените си мухи.
Обгръща ги пръстта сякаш че е ръкавица.
Мъртъвци на открито под небето,
на земята днес принадлежат.
Толкова са нейни, че земята
не усеща тяхната натрапеност.
АЛАГОАНСКО ГРОБИЩЕ
(Трапише да Бара)
Връз крайбрежна дюна -
сякаш двор, е заградено гробище
и цял ден морето всеки ден
с пречистващ вятър го продухва.
Морето сетне го обеззаразява
с морската вода,
а после със сух пясък
го избърсва и обгаря.
Морето само камък уважава
и своите дървета прави от корал,
то бори се да излекува костите
от болестта да притежават плът,
да ги излекува от малкото оставаща
им болест на живота,
морето, болнична миячка,
търка ги и пак ги търка.
