Александър Гатов

превод: Паун Генов

Могила братска. По средата
е знамето - подарък мил.
Над скромна плоча, под която
спят български и руски братя,
горд лъв снага е извисил.

Тъй величав, той охранява
на падналите в бой съня.
А някъде ръка изправя
отново Каин - застрашава
човечеството със война!

Тук гдето е земята в пепел
и в рани - всяка педя пръст,
навел глава, правнук нашепва
низ имена, а околвръст
топовете мълчат, не трепват…

О, забравете всички бойни
поля - с главните, с пепелта!
И нека „всичко е спокойно”
на Шипка
            и навред в света!