Паун Генов
Паун Христов Генов, български белетрист, поет, журналист, преводач и общественик, е роден на 29.06. 1915 г. в село Средногорово, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък, където му преподават Чудомир и Стефан Попвасилев. Печата от 1930 г. във вестници за деца. По-късно сътрудничи на в. „Хоризонт” и е негов редактор (1933), като читалищен председател организира към читалището в родното си село издателска библиотека „Селско възраждане”. Участва в сборника на млади писатели от провинцията „Чернозем” (1938). От 1940 г. е член на Съюза на българските писатели. Член на БЗНС. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” (1944). През 30-те г. е член на ЦК на Младежкия неутрален въздържателен съюз - гр. София. Редактира в. „Младо село” (1936-1938), „Трезва младеж” (1936), „Светлоструй” (1939-1941). Като активен земеделски и антифашистки деец е съден и лежи в затвора. След 9.09.1944 г. редактира вестниците „Народно земеделско знаме” (1945-1947), „Земеделско знаме” (1948-1950), „Кооперативно село” (1953-1967), в. “Трезвеност” (1969-1973). Съставител на избрани произведения на поетесата Димана Данева и политика Коста Тодоров, както и на сборника за деца „Голямото богатство” заедно с Петър Стъпов (1975). Автор на книгите „Нова вяра” (стихове и поеми, 1938), „Предпролет” (стихове, 1940), „Трудовата повинност” (очерк, 1945), „Владая” (поема, 1946), „С песен и с любов в труда” (очерци, 1966), „Измамни блаженства” (1970), „Приятна болка” (стихове, 1975), „С обич към земя и хора. Селски хроники” (очерци, 1975), „Един живот в стихове” (стихове, 1983), „Откоси от моята нива” (стихове, 1985) и на биографии на български общественици: „Коста Тодоров” (очерк, 1947), „Янко Забунов. Първоапостолът на земеделското сдружаване” (очерк, 1948), „Райко Даскалов” (очерк, 1970, 1978), „Райко Даскалов - история на един кратък, но с бури изпълнен живот” (1973, 1978), „Петко Д. Петков. Живот между два изстрела” (1978, 1980), „Цанко Церковски. Поет и държавник” (1980), „От бащиното рамо до държавното кормило” (документални разкази за Александър Стамболийски, 1981), „Земята беше твоя жребий. Книга за Стамболийски” (1989). Превежда руска поезия и проза (Михаил Алексеев, Георгий Брянцев). Автор на множество статии и рецензии за литература, кино, изобразителни изкуства. Лектор в много университети и читалища в страната. Умира на 07.08.1999 г. в София.
Публикации:
Поезия:
Преводи:
Александър Прокофиев - РЕКВИЕМ/ брой 46 декември 2012
Александър Гатов - НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО/ брой 60 март 2014
