Станислав Куняев

превод: Иван Бориславов

***
Когато излетим в простора
под власт на безтегловността,
навярно в миг ще ни се стори,
че губим чувствата в гръдта.
Ще отлетят безброй заблуди,
родени в земните ни дни.
Ще има много да се чудим
на мрак и звездни светлини.
И ще изчезне хоризонта
и неговата странна власт.
Ще ни изгаря слънчев огън
подобно на любовна страст.
Сред междузвездните пространства
ще скитаме като насън.
Дори и времето ще странства
от свойте граници навън.
Но в нашия живот небивал
горчилките ще се стопят,
в илюминатора щом бликва
сияние на млечен път.
С привичките на всички хора
бих се простил без суета
пред унеса си от простора,
пред чистата му красота.