Влад Ривлин

превод: Литературен свят

За онези, които не са запознати с темата, за Кримския проект и ЕАК може да се прочете в руската Уикипедия. И на още няколко места:

http://www.russkiymir.ru/russkiymir/ru/publications/articles/article0144.html

http://scepsis.net/library/id_1632.html

Разбирам, че въпросът за това „какво би било, ако…”, е ненаучен. И все пак, ако става дума за сталинския антисемитизъм, без тази тема не може да се мине, тъй като сред главните причини за разпускането на Еврейския Антифашистки Комитет (ЕАК) се споменава Кримският проект - създаването на еврейска съюзна република в Крим.

Част от историците и публицистите се придържат към версията, че ликвидацията на ЕАК е следствие от сталинския (съветски) антисемитизъм.

Според друга версия, “кримският проект” противоречал на интересите на съветската държава, в частност, можел да стане причина за национални конфликти, преди всичко в самия Крим, населен с хора от най-различни националности. Споменава се и икономическа причина.

Но главният, според мен, въпрос, а именно: доколко този проект е бил в интересите на ционисткото ръководство, не е бил обсъждан досега.

Какво общо имат ционистското ръководство и еврейският анклав в Палестина?

Работата е там, че “антисемитите” на Сталин и ръководството на СССР лобирали за създаването на еврейска държава в Палестина на дипломатическо ниво най-малко от 1946 г. Съветският Съюз фактически създал държавата Израел, лобирайки със съответната резолюция на ООН и оказал на еврейския анклав масирана военна помощ, подготвяйки на територията на Източна Европа военни специалисти за младата еврейска държава и организирайки въздушен мост през Чехословакия, по който се доставял оръжие за израелската армия.

Смея да предположа, че и еврейските погроми на територията на Източна Европа, в първите следвоенни години, също не са случайни и са имали за цел засилването на еврейската емиграция в Палестина.

Това за справка. А сега - за главното.

Да допуснем, че съветското ръководство би одобрило предложения от АЕК Кримски проект. В този случай какви щяха да бъдат шансовете на ционистите за създаването на еврейска държава в Палестина?

Може би “Кримският проект” не би завоювал всеобщото признание на евреите от цял свят. Но това, че проектът за еврейска съюзна република можел да бъде конкурентен на ционисткия “проект за “Палестина”, според мен, е напълно състоятелно.

Ако се вземе предвид и фактът, че в продължение на цялата си история, както еврейския анклав в Палестина, така и неговият приемник - държавата Израел са изпитвали и изпитват остър недостиг на имигранти, инициативата на ЕАК би могла да стане, в случай на нейната реализация, много съществено препятствие на пътя на ционистката мечта, а може би и съкрушителен удар за цялото ционистко начинание.

На какво са разчитали инициаторите на “Кримския проект”? Та нали първите контакти между ръководството на СССР и еврейския анклав в Палестина, а по-точно, с ционистките лидери, в частност, с бъдещия президент на Израел Хаим Вайцман, започнали още в 1941 г., скоро след нападението на нацистка Германия срещу Съветския Съюз. Трябва да се отдаде дължимото на политическия усет на ционистките лидери - това, че разчитали на СССР, се оправдало.

Най-късно от 1946 г. “проектът Израел” вече съществувал в рамките на външната политика на СССР, една от главните цели на която била отстраняването на Британия от Близкия Изток.

С други думи, проектът Крим съвсем не се вписвал нито в съветската външна политика, нито в плановете на ционисткото ръководство.

А в американската? Но САЩ по това време били точно така, както и СССР заинтересовани от отстраняването на британците от Близкия Изток.

За това те имало достатъчно убедителни причини. Вероятно най-голямо разбиране проектът за Крим би могъл да намери у британците, за да бъде отклонен потокът еврейски бежанци от Палестина.

Но… Това не станало (макар че някак може и да са се опитвали да използват тази инициатива, но както често се случва - безрезултатно).

Както и да е, но най-малко от реализирането на “проекта Крим” би трябвало да бъде заинтересовано ционисткото ръководство.

Във всеки случай, за бъдещето на Израел ликвидирането на “проекта Крим” имало историческо значение.

И ако се погледне на тази история от такава гледна точка, то репресиите срещу Еврейския Антифашистки Комитет, издигнал Кримския проект, се разкриват в съвсем друга светлина - вече не като проява на сталинския антисемитизъм, а тъкмо като проява на сталинския ционизъм.

Последното, разбира се, е преувеличено, но ако ръководството на СССР беше дало зелена светлина на Кримския проект, еврейската държава в Палестина щеше да си остане нереализирана мечта на ционизма, най-малко в продължение на много десетилетия.