НЕСЕБЪР
превод: Нино Николов
НЕСЕБЪР
Морето тътне. Чайки по комините
белеят като щъркели у нас.
Две хиляди годишни са руините,
но вятърът нахлу и даде глас
на младата смокиня от разтворени
обятия и сладки плодове,
налели сок от грешни райски корени,
безсмъртни както тия брегове.
Столетен дъжд е къртил бавно мрамора
с невидими сто хиляди длета,
ала едно момиче с име каменно
е доживяло моите лета!
Агасия Дамея - шепнат устните
и музика старинна в мен звучи.
И пъстър, като картичка непусната,
Несебър е пред моите очи -
с пристанището, с хората залисани,
с рибаря и бездънното море…
Ще се вглъбя във всичко неописано,
когато се завърна уморен.
СПОМЕН ОТ ПЛАНИНАТА
Дъхти смола, ако невидимо
край мене бръмнат ветрове.
По-древни са от пирамидите
настръхналите ветрове.
Покоят стъпва с лапи мечешки
под страховитите ели.
И бляскат зъби. Те са глетчери.
Или надвесени скали.
