Алес Разанов

превод: Георги Ангелов

ВЕРИГА

У дома, в двора - кучета, на верига.

Храбри са - колкото им позволява веригата,
и хапещи - колкото им позволява веригата,
и често лаещи - колкото им позволява веригата,
и ръмжат срещу веригата, но не повече,
отколкото тя им позволява.

Малко по-далеч броди вълча глутница.
Вълците се вслушват в кучетата,
душат към тях,
но все пак не приближават:
веригата не позволява.

ТАБЕЛКИ

На дърветата - табелки.
На тях е написано на колко години е всяко дърво,
как се нарича,
какви са неговите дебелина и височина.

Хората минават край дърветата, без да ги забелязват,
те четат табелките.

А гласовете на дърветата си остават нечути,
писмената на дърветата си остават непрочетени.

В КРЪГ

Светът мълчаливо ме пита къде отивам.
Но нима знам крайната си цел?
Правя само онова, на което съм способен
и което ме кара да правя животът:
когато съм жаден - пия вода,
ям хляб, когато съм гладен,
когато се уморя - почивам,
а почина ли си, продължавам напред -
и оказва се, по собствените ми следи.

Аз съм в кръга, където словото търси Слово,
а човекът - Човек.

ПТИЦА

Огромна хищна птица кръжи над мен.
Знам: тя чака смъртта ми.
Тогава с гладен вик ще се спусне върху моето тяло
и ще ме удари с клюн по лицето.

Вдигам лъка и пускам стрела.
Стрелата, без да стигне до птицата, пада на земята.
Вдигам я и отново я поставям на лъка:
сега ще се опитам да я изстрелям по-високо.

Но на предишното място птицата вече я няма.
Сякаш намислила нещо, тя е отлетяла напред -
натам, където отивам.

Безкрайна степ.
И ние двама: аз и птицата - изконният ми враг.
Едничка тя ме съпровожда
по моя път житейски.

Наистина, как бих разбрал къде отивам,
ако тя понякога
не отлиташе напред?!