МАЛКА РАЗЛИКА
превод: Литературен свят
МАЛКА РАЗЛИКА
Източна притча
Eдин източен владетел сънувал страшен сън, че са му изпадали всички зъби. Развълнуван, той повикал тълкувателя на сънища. Онзи изслушал тегобата му и казал:
- Повелителю, трябва да ти съобщя тъжна вест. Ще изгубиш един след друг всичките си близки.
Тези думи предизвикали гнева на владетеля. Той заповядал да хвърлят в затвора нещастника и да извикат друг тълкувател, който изслушвайки съня, казал:
- Щастлив съм да ти съобщя радостна новина - ще надживееш всичките си близки.
Владетелят бил зарадван и щедро го наградил за предсказанието. Придворните много се учудили.
- Ти му каза същото, както и твоят беден предшественик, но защо той беше наказан, а ти възнаграден? - попитали го те.
Отговорът бил:
- И двамата еднакво изтълкувахме съня. Но всичко зависи от това не какво се казва, а как се казва.
—————————–
ВЗЕМЕТЕ СВОЕТО
Будистка притча
Веднъж Буда минал с учениците си край село, в което живеели противници на будистите. Жителите на селото изскочили от къщите си, обкръжили Буда и учениците му и започнали да ги обиждат. Учениците на свой ред също се разгорещили и били готови да дадат отпор, но присъствието на Буда им действало успокояващо. Но думите на Буда объркали и селяните, и учениците.
Той се обърнал към учениците си:
- Разочаровахте ме. Тези хора вършат своето. Те са разгневени. Струва им се, че съм враг на религията им, на моралните им ценности. Тези хора ме оскърбяват и това е естествено. Но защо се сърдите вие? Защо им позволявате да ви манипулират? Вие сега зависите от тях. Нима не сте свободни?
Жителите на селото не очаквали такава реакция. Те били озадачени и притихнали. В настъпилата тишина Буда се обърнал към тях:
- Всичко ли казахте? Ако не сте завършили, ще имате възможност да ми кажете всичко, което мислите на връщане.
Хората от селото били в пълно недоумение, те попитали:
- Но нали те обиждахме, защо не ни се сърдиш?
- Вие сте свободни хора и това, което направихте, е ваше право. На това не реагирам. Аз също съм свободен човек. Нищо не може да ме накара да реагирам и никой не може да ми влияе и да ме манипулира. Аз съм господар на проявите си. Постъпките ми произтичат от вътрешното ми състояние. А сега бих искал да ви задам един въпрос, който се отнася до вас. Жителите на съседното село ме приветстваха, те ми донесоха цветя, плодове и лакомства. Казах им: «Благодаря, но вече сме закусвали. Вземете си тези плодове с моя благослов. Не можем да ги вземем, не носим със себе си храна». Сега ви питам: «Какво трябваше да направят те с онова, което не приех и върнах?»
Един човек от тълпата казал:
- Може би са го занесли вкъщи, а там са раздали плодовете и лакомствата на своите деца, на своите семейства.
Буда се усмихнал:
- А вие какво ще правите с вашите обиди и проклятия? Не ги приемам. След като се отказах от онези плодове и лакомства, те трябваше да си ги вземат обратно. Какво можете да направите вие? Аз отхвърлям вашите оскърбления, така че и вие носете своя товар по домовете си и правете с него, каквото искате.
—————————–
ИЗПИТ
Дзенска притча
Дошло време Майсторът да провери учениците си. Той повикал трима, взел бял лист хартия, капнал на него мастило и попитал:
- Какво виждате?
Първият отговорил: «Черно петно». Вторият: «Мастилено петно». Третият: «Мастило».
Монахът заплакал и влязъл в килията си. По-късно учениците го попитали:
- Защо заплакахте?
Монахът казал:
- Никой от вас не видя белия лист.
—————————–
КРАЙНОСТИ
Притча от неизвестен произход
Старец упрекнал млад монах:
- На твоята възраст работех по десет часа на ден и още десет прекарвах в молитва.
Младият монах отвърнал:
- Възхищавам се на юношеското ти усърдие, но още повече ме възхищава твоята зрелост, благодарение на която си оставил тези крайности.
—————————–
ПЕПЕРУДИ И ОГЪН
Персийска притча
Три пеперуди долетели до горяща свещ и започнали да разсъждават за природата на огъня. Една стигнала до свещта, върнала се и казала:
- Огънят свети.
Друга се приближила повече и опърлила крилото си. Връщайки се, казала:
- Той гори!
Третата стигнала съвсем близо, изчезнала в огъня и не се върнала. Тя научила това, което искала, но вече не можела да разкажа за него на останалите.
—————————–
ЗАВЕЩАНИЕ
Източна притча
Един старец бил на смъртен одър. Той извикал сина си и му казал:
- Сега ще ти открия тайната си, защото смъртта ми вече наближава. Винаги помни две неща - благодарение на тях имах успех. Първо, когато нещо си обещал, дръж на дадената дума. Каквото и да ти струва, бъди честен и изпълни обещанието си. Това беше мой принцип, на него основавах всичките си дела и затова постигнах успех. И второ - никога на никого нищо не обещавай.
—————————–
МРЪСНИТЕ ГНЕЗДА
Източна притча
Един гълъб постоянно сменял гнездата си. Неприятната, остра миризма, идваща от тях, била непоносима за него.
Той горчиво се оплакал на един мъдър, стар, опитен гълъб. Онзи го слушал и кимал с глава, но накрая казал:
- Вгледай се внимателно - от това, че постоянно сменяш гнездата си, нищо не се променя. Миризмата, която ти пречи, идва не от гнездата, а от теб самия.
—————————–
КОТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
Притча от неизвестен произход
Всеки път, когато гуруто и неговите ученици започвали молитва, в ашрама влизала котка и ги отвличала от заниманието им. Тогава гуруто наредил на учениците си да връзват котката по време на молитва.
След смъртта на гуруто по навик продължили да връзват котката. Когато и тя умряла, в ашрама довели друга, за да продължат да изпълняват старателно инструкциите на гуру за времето на общуване с Бога.
Минали векове. Учените последователи на гуруто написали научни трудове, в които се посочвало, че връзването на котка по време на молитва има особена важност за богослужението.
—————————–
ЧИСТ ПОГЛЕД
Будистка притча
В Китай някога живял учителят по дхарма Майтор Фо Ин. Той имал приятел на име Су Донг По (1037-1101 н.е.) - поет с лоша репутация заради грубия си, глупав характер.
Веднъж поетът седнал в позата на Буда. Той попитал учителя по дхарма:
- На кого приличам?
- Приличаш на Буда - отговорил Майстор Фо Ин.
После поетът казал:
- А ти знаеш ли на кого приличаш? На купчина л…а!
Майсторът на дхарма изобщо не се смутил. Той, както и преди, продължил да се усмихва. Изгубилият смелостта си поет попитал:
- Не се ли разсърди?
Монахът отвърнал:
- Онзи, който е осъзнал в себе си природата на Буда, вижда тази природа във всеки човек. Онзи, който е пълен с л…а, вижда всеки друг като купчина л…а.
—————————–
БОГАТ ИЛИ БЕДЕН?
Притча от неизвестен произход
Веднъж бащата на богато семейство решил да вземе малкия си син на село, във фермата, за да покаже на сина си колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали един ден и една нощ във фермата в много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи, бащата попитал сина си:
- Хареса ли ти пътуването?
- Беше чудесно, татко!
- Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?
- Да.
- И какво научи?
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме куче вкъщи, а те имат четири. Ние имаме басейн сред градината, а те - залив, който няма край. Ние осветяваме градината си с лампи, а на тях светят звездите. Ние имаме патио в задния двор, а те - целия хоризонт.
Бащата изгубил ума и дума от този отговор.
А синът добавил:
- Благодаря, татко, че ми показа колко богати са тези хора.
—————————–
ПОМНИ ЗА ПАРЧЕТАТА
Притча от неизвестен произход
Веднъж Хинг Ши разговарял с Янг Ли за важното умение - да смирява в сърцето си гнева, да не си позволява да се принизява до отмъщение. Внимателно изслушвайки Учителя, Янг Ли смутено признал, че засега не е способен да прощава на враговете си, макар че искрено се стреми към това.
- Имам враг - оплакал се ученикът - и въпреки, че бих искал да му простя, не мога да изтръгна гнева от сърцето си.
- Ще ти помогна - казал Хинг Ши, сваляйки от полицата напукан глинен чайник - вземи този чайник и постъпи с него така, както би искал да постъпиш с врага си.
Янг Ли взел чайника, неуверено го повъртял в ръцете си, не решавайки да направи нищо. Тогава мъдрецът казал:
- Старият чайник е само вещ, а не човек, не се бой да постъпиш с него така, както ти се иска да постъпиш с врага си.
Тогава Янг Ли вдигнал чайника над главата си и със сила го запратил в пода - така, че чайникът се разлетял на малки парчета. Хинг Ши погледнал пода, осеян с парчетата на разбития съд и казал:
- Видя ли какво стана? Разбивайки чайника, ти не се отърва от него, а само го превърна в много парчета, с които ти или тези около теб могат да си порежат краката. Затова всеки път, когато не можеш да изхвърлиш гнева от сърцето си, спомни си за тези парчета - казал Хинг Ши, и след малко добавил - а най-добре се опитай да не допускаш пукнатини там, където не трябва да ги има.
—————————–
В БРЪСНАРНИЦАТА
Християнска притча
Един човек отишъл в бръснарницата. По време на подстригването и бръсненето заговорили с бръснаря за Бога.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми разправяте, не вярвам, че Бог съществува.
- Защо? - попитал клиентът.
- Стига да излезете на улицата, за да се убедите, че Бог няма. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде толкова болни хора ? Толкова безпризорни деца? Ако Той наистина съществува, нямаше да има нито страдания, нито болка. Трудно е да си представим любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил. Когато бръснарят свършил работата си, клиентът щедро му платил. Излизайки от бръснарницата, видял на улицата отдавна неподстригван и небръснат човек. Тогава клиентът се върнал в бръснарницата, извикал бръснаря до прозореца и посочвайки с пръст скитника, казал:
- Бръснари не съществуват! - после вежливо повдигнал шапката си и излязъл.
—————————–
СТАРЕЦ И ПРОСТИТУТКА
Притча от неизвестен произход
Веднъж една проститутка дошла до старец и казала:
- Обясни ми нещо просто. Преживял си много години и за мъдростта ти сред народа се носят легенди. Твоята врата винаги е отворена за хората: готов си да помогнеш на всеки, можеш да дадеш всякакъв съвет, да научиш някого да излезе и от най-сложната и заплетена ситуация. Но пътят към дома ти отдавна е обрасъл с трева - хората не идват при теб. А аз съм момиче от бедно семейство. Бог не ми е дал нито ум, нито възможност да получа образование. А и красотата ми с времето поувехна… Но въпреки това пътят към моя дом е широк и много хора постоянно го посещават. Защо става така?
Мъдрецът й отговорил:
- Знаеш ли, издигането винаги е по-тежко от слизането. Тази е причината.
—————————–
ДВАТА ВЪЛКА
Притча от неизвестен произход
Някога стар индианец разказал на своя внук една житейска истина.
- Във всеки човек се води борба, много приличаща на борбата на два вълка. Единият вълк представлява злото - завистта, ревността, съжалението, егоизмът, амбициите, лъжата… Другият вълк представлява доброто - мирът, любовта, надеждата, любезността, истината, добротата, верността.
Малкият индианец, трогнат от дън душа от думите на дядо си, се замислил за кратко и попитал:
- А кой вълк побеждава на края?
Лицето на стария индианец се озарило от едва забележима усмивка и отговорил:
- Винаги побеждава онази вълк, когото храниш.
—————————–
МЪДРОСТТА В ЕДИН РЕД
Източна притча
Един източен владетел поискал да научи цялата история на човечеството. Мъдрец му донесъл 500 тома. Зает с държавни дела, царят го отпратил, нареждайки му да изложи всичко в по-сбита форма. След двадесет години мъдрецът се върнал: сега историята на човечеството заемала само 50 тома, но царят бил вече твърде стар, за да прочете толкова дебели книги и отново отпратил мъдреца.
Минали още двадесет години и остарелият, побелял мъдрец донесъл на царя един-единствен том, съдържащ цялата премъдрост на света. Но царят лежал на смъртен одър и нямал време да прочете дори тази единствена книга.
Тогава мъдрецът му изложил историята на човечеството в един ред, и той гласял: «Човек се ражда, страда и умира».
—————————–
СТЪКЛО
Еврейска притча
- Ребе, не разбирам: отиваш до бедняка - той е приветлив и помага, както може. Отиваш до богатия - той никого не вижда. Нима е само заради парите?
- Погледни през прозореца. Какво виждаш?
- Жена с дете, кола, отиваща на пазар…
- Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш там?
- Е, какво мога да видя? Само себе си.
- Така е: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Но стига да се добави малко сребро - и вече виждаш само себе си.
—————————–
ИЗСЪХНАЛОТО ДЪРВО
Индийска притча
Край пътя имало изсъхнало дърво. През нощта край него минал крадец и се уплашил - помислил, че го чака укрил се полицай. Минал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: взел дървото за своята любима. Дете, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплакало - сторило му се, че е привидение.
Но във всички случаи дървото било само дърво.
—————————–
В РЪЦЕТЕ НА СЪДБАТА
Дзенска притча
Великият японски войн Нобунага решил да атакува противника, макар че враговете му били десет пъти повече. Той знаел, че ще победи, но войниците му се съмнявали.
По пътя спрял в една шинтоистка светиня и казал на хората си:
- След като посетя святото място, ще хвърля монета. Ако се падне ези - ще победим, ако се падне тура - ще загубим. В ръцете на съдбата сме.
Нобунага влязъл в светинята и мълчаливо се помолил. На излизане хвърлил монетата. Паднало се ези. Войниците му се хвърлили в боя и с лекота спечелили битката.
- Никой не може да промени съдбата - казал му слугата след боя.
- Разбира се, че не - отвърнал Нобунага, показвайки му монетата. И двете й страни били ези.
—————————–
НИЩО, КОЕТО НЕ Е ИСТИНА
Съвременна притча
Веднъж слепец стоял на стъпалата на сграда с шапка в краката си и табелка с надпис: «Сляп съм, моля, помогнете».
Един човек минал край него и спрял. Той видял инвалида, в чиято шапка имало само няколко монети. Хвърлил му две монети и без негово разрешение написал нови думи на табелката. Оставил я на слепеца и си заминал.
В края на деня се върнал и видял, че шапката е пълна с пари. Слепецът го познал по крачките и попитал не е ли той човекът, коригирал табелката. Поискал да разбере и какво било написано. Другият отговорил:
- Нищо, което не е истина. Аз просто го изразих малко по-различно.
Усмихнал се и отминал.
Новият надпис на табелката бил: «Сега е пролет, но аз не мога да я видя».
