Фернандо Пинто до Амарал

превод: Петко Недялков

ЕДИНСТВЕНИЯТ ОТГОВОР

Нашата първа вечеря заедно:
и все едно - приятелство или любов -
достатъчно ми беше да те виждам.
Твоят свят променяше моят свят
в безсмисления ритуал на многословието,
преди да стигнем Горния квартал,
и най-накрая - в Лумиар, у твоя дом.
Да ви разправя ли една история? Не, няма:
„никакви приказки, нивга веч”.
Макар да вярвам, че съм мъртъв
от толкова години, че не помня вече
дори един оттенък на очите й. Не,
вече няма нито ден, ни нощ и тишината -
сигурен съм - е единственият отговор.
Да те очаквам в самота е много по-добре,
отколкото ти никога да се не върнеш.

ТАЙНА

Умирах многократно тази нощ, в очакване
да дойде онзи блян внезапно,
да затанцува в здрача с моята душа,
докато в ритъм хипнотичен я повеждаш
на тялото по тъмните извивки,
в спиралата от часове, които
от кладенеца на сетивното се вдигат.
Кое си ти, въображаемо обещание,
                                  което ме научи
прищявките на вятъра да разгадавам
и по стъклата - музиката на дъжда
в студа на февруари? В съвършенство
лицето ти разкри ми любовта,
с очите ти ме гледа моето небе
и ми споделя тайнствената дума:
твойто име - изречено накрая от
последната
примираща звезда,
с кръвта ми постепенно напоена,
кръвта, която търси твоето сърце.

САМО НОЩ ОЩЕ, МОЯ ЛЮБОВ

Само нощ още, моя любов. Ще препусна
по далечния път,в прахоляка, през дните,
пъстри с чужди сълзи. Като мен ти изпита
цветовете на сенки, които изкусно

сега разпиляват измамните чувства
по ъгли, кафенета. Нямам вече водител
за грешните стъпки, дори за мечтите
на живота ми толкоз фалшив. Ще те пусна

от мен да избягаш. Теб сама ще оставя,
силует, който бавно с дъжда да се слее
и с боли-без-да-зная-защо да се рея

там, където отново се вглеждам - в пустиня.
Но кое ли, докато нощта не премине,
с теб - далечно видение - тъй ме сближава?