ЖЕНА
превод: Петко Недялков
Жена. Равнодушна жена. Търся тебе,
твойта хубост и стана ти тънък.
Пак обзема сърцето ми трепет
за пламтящи очи, за стан тънък.
Жена. В нощта те срещнах - от рая
паднал ангел, грабнал всяка моя мисъл.
И от тогаз, покой когато пожелая,
все твоето лице да виждам съм орисан.
Жена. Чак до смъртта да си проклета!
Как мразя те, че мозъка си ми изпила,
но прося пак целувка мимолетна…
О, дай ми я, жена, аз нямам вече сила.
Обичана жена. Да знаеш колко мъка
и радост е на любовта да си обречен,
не би сломила моята душа разлъка
и би ми се отдала, но те няма вече.
