НОЩ В МАНХАТЪН
превод: Нино Николов, Ралица Петрунова
НОЩ В МАНХАТЪН
Тръстиките се чупят и мълчат, стените се разклащат,
огъват се и хората, животът рухва
върху самите тях. И глуха перушина се разлита.
Стените са от лен като коси сплъстени,
развети върху черепа релефен,
начупени от блясъците на неоновата светлина.
Човек се е заселил в шахтата за смет,
битува си между гризачите,
отрова ближе черна и пластмасова.
Крещи плътта му: дай или изчезвай, дай
или ще те пречукам. И се повдигат от чувала
живи мощи като пламтяща топка кървава.
Очите му ще прогорят и пепелта,
тръстиката се кърши вдън чувала,
нахлува вятър, пустота. Лъх, страшен и за сънища.
59-ТА УЛИЦА
Кукличка падна, окаля се в роза.
Ледът се е разтопил. Вали.
Някой живее зад топлопровода,
скрит зад кашони, с картони покрит.
Очичките - празни. Сърцето
до пепел е изгоряло.
В юмруче се свива ръчичка,
кукла-роза, свечерена навалица.
Някой се моли, плаче, стене.
Нощта е сурова, сякаш е ден,
но и денят като нощ е налят от олово,
сън, напуснал човека, стои пред мен.
Ангел слетя от небето и цопна
право в локвата между леда.
Догониха го боси крачета,
разлетяха се гълъбите изпод боса пета.
