Тармо Манелиус

превод: Нино Николов, Ристо Куйвисто

ПРАЗНИЧНИ СРЕЩИ

Празниците са за гостуване,
полегнали, жените бленуват деца,
постелите разцъфтяват
и ухае плътта,
шарени люлки се разлюляват.

Стаени в ъгъл, въздишат старците
като транзитници в зимно летище.
А в моята стая, глуха в града,
каруци препускат, каруци.

НЕ СА ЗАТРИТИ СТЪПКИТЕ

Не са затрити стъпките
по избрания от тебе път.
Над тях са сведени крайпътните тополи
и вятърът шепти, нашепва:
ще дойдеш ли, ще се завърнеш?
Изнизват се под тях летата,
над другиго тополов лист се рони,
и бавно глъхне вятърът, заглъхва,
защото теб те няма.