Аладар Ласлофи

превод: Нино Николов

Пръкни се, лилио, разкрий
църковно-белите кубета,
от дън земята с дим избий,
че да усетим как е светло
избликването с вятър-вик,
поникналото как се люшка
след удар, дума, щик, ритник,
как доблестта ни още шушне
в стаената без порив власт,
изпозаоблачена вече,
как месечината без глас
обрулва своя лист далечен:
разсъмва ли, едва-едва
довиждаш, но и в теб се вглеждат:
кубе-площад и синева,
ден-празник, лилия-надежда.