Андраш Фодор

превод: Нино Николов

МИГ

Крачим нагоре, хълмове,
дипли се гледката морава:
цветна решетка в покълнало,
синкава вис, болка в корена.

Глъхнат си тревните кълнчета,
сякаш мъртвей изпроболчето.
В клони, преплитащи връхнато,
ек е мотиката в колчето.

В ОГРОМНАТА НОЩ

Нощта бе огромна, не смеех
дори да погледна към нея.
Звездите й
сякаш свистяха.
С тълпа от топлови сенки
пред мене се рееше пътя.
Коя ли от тях ще ме спъне,
запитах се плахо…
Бе всичко така подозрително,
стаено зад лунната ивица.
Очите му
мене оглеждаха.
И впрегнати в малки каручки,
щурци без посока препускаха.
Изпълнени с техните звуци
скрибуцаше Пустото.