Аргирис Ефталйотис

превод: Димитър Василев

Със нож ме нарежи, парчетата със всичка сила, о, мила,
без страх хвърли в реката.
откакто ме остави, отщя ми се свят и родина, загинах,
не вярвам в добрината.

Ако наденеш дрехи бели, златна диадема, след време
за туй ще съжаляваш.
На гроба ми ще дойдеш, с плач ще почнеш да ме жалиш -
                                                                                       едва ли
ще ме смилиш тогава.

На клада изгори ме, заедно със пепелта ми гнева ми
ти разпръсни в морето.
Проклятието мое избегни, епирке хитра, че скрито
чух друг ти бил в сърцето.