Пьотр Краснов

превод: Стефка Тотева

Понятията, а най-вече разбирането за чест и дълг, ако са истински, са неразривно свързани в земния живот с отричането от себе си и от твърде телесното и обремененото от желания, тези понятия са обвързани със самоoтвержеността, защото главните въпроси за дълг и чест се решават на друго, духовно равнище.

У нас, въпреки дивото днешно „временце”, все още има достатъчно хора на доброто дело и волята, съобразителни, даже находчиви, приспособили се да „оцеляват”, и кой би ги упрекнал, кой би хвърлил камък срещу тях?

Но ето такива, които можем да наречем хора на дълга и - едновременно - на честта, сега у нас те са съвсем малко - иначе и не биха съществували Метежниците. Това са хора, които и в себе си, и със себе си, с целия си живот отстояват висшето достойнство на човека като съратник на Бога, не роб, не душа-хранилница, а именно съратник, син, продължител на непрекъсващите духовни творения на света.

Писателят и човекът Леонид Бородин е преминал през това, което другите, несвикнали с трудностите на духовния живот, биха нарекли кръгове на ада. И важни са навярно не само тези единадесет излежани в затвора години от двадесетте години политическо заточение, наказание, наложено му от миналата недалечна власт - излиза обаче, че който и за каквото е лежал тогава, сега не лежи за същото.

Несравнимо по-тежък е бил и си остава трудът на самовъзстановяването, самолечението на душата. Да се измъкнеш тогава, преди четиридесет години, от затворения предписан кръг на обречената материалистична саморъчност, наричана „всепобеждаващо учение”, в самия разгар на неговото мнимо тържество, по времето, когато можеш да видиш и избегнеш безизходицата на дисидентството, воюваща в сърцевината на своя мироглед - това не е привилегия на много хора. И в същото време да съхраниш душата си жива, да не се пречупиш, да се осъществиш творчески, да бъдеш нестандартен, широко известен сега в литературните столици на света, художник на думата, прозаик и поет.

Неговата повест „Третата правда” е първото нещо, което прочетох от Бородин, и мисля,че тя би оставило малко хора равнодушни. Ние малко по малко започвахме да прозираме нея - своята единствена руска правда на битието, която не се побира в общоприетите понятия на логиката и семантиката, разчупващи тези тесни рамки и излизащи в духовния простор, търсещ изкупление и благодат…

И разнообразният, широкият, и едновременно с това събран в страданието, в психологическите и мистични дълбочини на изчезващия свят в повестите „Раздяла”, „Капан за Адам”, „Божие поле”, „Година на чудо и печал” - тези и други произведения на Леонид Бородин, високо оценени от литературните събратя и у нас, и в най-различните страни на „цивилизования свят”, преведени и многократно издадени там, получили, така да се каже, престижни награди на френския Пен-клуб, на италианския конкурс „Гринзане Кавир” и прочее, да не говорим за наградите на много наши, далеч не по-малко взискателни списания и издания. И Пушкинската награда „Капитанската дъщеря” за чудесната в своята историческа, психологическа многоизмерност и художествена достоверност повест „Царица на Метежа”.

Но за съжаление великата, съвсем неизвестна още, считай и за нашия читател, поезия на Леонид Бородин, в много посоки е наследница на духовния свят и продължаващото търсене на Даниил Андреев. Издадена само в хиляден тираж, поетичната книга „Болезнени завои” чака своето преиздаване и сериозен прочит, литературно изследване.

Тази шестдесета в живота на Леонид Бородин година стана за нас, неговите приятели и читатели, година на чудо и печал, ако се изразим с неговите думи. Чудо, защото той е с нас, успял е да преодолее всички трудности, които му е поднесла съдбата, да превъплъти преживяното в многостранна художествена дейност, в едно съзидателно дело, едно от които е издаването на списанието на руската православна култура „Москва”, заслужено отбелязано неотдавна в „Литературна Русия” като най-добро в страната.

Е, а що се отнася до понятието печал… Ако я отнемеш от редуващите се в живота загуби и печалби, изобщо ако я отнемеш от човешкия живот - тогава така пълна ли ще бъде нашата радост, дружбата, творческото и човешко съчувствие, а и самият ни живот?

1998 г.