РАЗСЪМВАНЕ
превод: Марко Марков
РАЗСЪМВАНЕ
Едва чуто шурти нощта
и очаква зората
като избавление
тънко запява трансформаторът
жиците започват да благоухаят
възлиза телевизорът
природата се пробужда.
МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
Всяка вечер малко преди 19.00
край вратите започват да се трупат хора
с кофи боклук в ръцете -
тези миниатюрни еталони на цивилизацията.
Точно в 19.00 пристига колата за боклук,
където хората изхвърлят своя отминал ден.
Утре в 19.00
колата ще пристигне отново -
и ритуалът ще се повтори.
Така ден след ден,
докато не дойде и техния ред.
УБЕЖИЩЕ
Нощното радио измита рокове
от своите електрически вътрешности
и нажежената лампичка
стопля нощта
по траншеите на проводниците
пълзи цивилизацията и унищожава
стотици динозаври
хиляди мамонти
милиони всякакви домашни животни
и само в пещерата на устата ти
под сводовете на устните
мога да се скрия
да притихна да се притая
аз - пещерният човек
когато нощното радио измита рокове
когато лампичката стопля нощта
и по окопите пъпли цивилизацията.
СВЕДЕНИЯ ЗА А. ЖЕБЕРС
Роден съм през 1958 г. в Рига,
в семейство на работници.
Баща ми е заварчик.
Майка ми работи на преса.
Аз съм татуировчик.
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТАТУИРОВКИТЕ
Когато тънкият, изсъхнал защитен слой
отпадне и се открие рисунката -
това е татуировка.
1. Татуировките не са вродени.
2. Хората хвърлят кожата си,
татуировките остават.
3. Ние растем, и татуировките
растат заедно с нас.
4. Татуировките миришат на пот.
5. Умре ли човек -
умира и неговата татуировка.
6. Духовете не показват своите татуировки.
През нощта татуировките не се виждат,
но се усещат.
Под кожата пулсира кръв и рисунката диша.
ТЪМНИ КЛОНИ
Братът на баща ми
пребит след пиянство
умря
вторият брат на баща ми
умря
от препиване
неговият син роден
с криви крака
и без коси
умря
вторият му син се роди
алкохолик
третият ми братовчед
е в затвора
за убийство
мъжът на моята братовчедка
за изнасилване
братът на моята майка
излезе от затвора
и пие на провала
ако още не е
умрял
аз седя
под тъмните клони
на родословното дърво
движа химикалката си
по жилите и по вените му
и утешавам със стихове
душите на умрелите.
ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
Аз, Калнинш Янис, син на Петер,
счетоводител по професия,
в петък стоях пред прозореца на кантората си
и гледах минувачите.
Беше един без четвърт.
Имам навик
точно в един да се провирам през прозореца
и да плюя върху главата на някого.
Та така, в един, както обикновено, надникнах
през прозореца
и в този миг край мен прелетя
някаква стара вещица
и ме тресна с метла по главата.
За съжаление, повече нищо не помня.
