Борис Лихарьов

превод: Николай Антонов

В зарево се разгаря среднощната вис -
красота неизказано-строга.
Сякаш всички огньове, с плам ясен и чист,
все горят - да угаснат не могат.
Сякаш там, на високо в полярния свод
пламват битки - ту ярки, ту смътни.
Доживяват сега своя земен живот
на бойците душите безсмъртни.
Сякаш вечната почест войнишка искри
над полярната тундра безмълвна -
с храбростта на земята небето гори -
земна гордост небето изпълва.

1945