ТЪЖНИ ЗАЛЕЗИ
превод: Николай Антонов
ТЪЖНИ ЗАЛЕЗИ
Умът ми неспокойно скита
из сиромашкия квартал.
Аз мисля, колко много жал
в неделя вечер тук е скрита!
Една увехнала мома
босилека унил полива
и се откройва мълчалива
във заревото на дома.
По пътя не минава никой
и никого не чака тя,
а все пак с брошка на гръдта
застава на балкона тихо.
Приведена като съдбата,
една старица дреме вън.
Звъни далеч камбанен звън.
И лазят сенки по стената.
А ляга слънцето от път
зад облак вишневочервен.
Кънти като черковно пение
на късен продавач гласът…
И всичко се е спряло вече,
влече се бавно вечерта.
Ах, колко тежка самота
ме мъчи тук в неделя вечер!…
СЕРЕНАДА ПОД ПРОЗОРЕЦА НА МЪДРЕЦА
Ах, лунното сияние
да бе кандило твое.
И ти да бе не тоя,
какъвто си - а млад!
Да беше твойто знание
катерене по склона
през сплетените клони
в насрещен вятър див.
А твойте разсъждения
да бяха кръшна песен,
цвят нежен, миг чудесен
на страстно приключение.
Целувката открадната
да беше твой учител -
безбройни тайни, скрити
в нещата, би узнал!
Но ти с пренебрежение
живота си отрече.
А той? Отмина вече,
тъй както сън в зори.
Цъфтят в лехи прекрасните
шибои на момите.
А ти броиш звездите
в безстрастното небе…
