Захариас Папандониу, гръцки писател, учен, журналист, есеист, литературен и художествен критик, преводач, е роден в Карпенисион (Централна Гърция) през февруари 1877 г. в семейство на учител. Следва медицина и математика в Атина, но не завършва. От рано се посвещава на журналистиката. От 1912 до 1917 г. е префект от правителството на Венизелос на Закинтос, Каламата и други градове. Назначен през 1918 г. за директор на Националната художествена галерия, която ръководи 20 години. През 1923 г. получава медал за изкуство и литература. Член на Гръцката академия (1938). Проза: „Парижки писма” (1908-1910), „Високите планини” (1918), „Кратки разкази” (1927), „Жертвата” (разкази, 1937) и др. Поезията му е събрана в три книги: „Военни песни” (1898), вдъхновени от Гръко-турската война 1897 г., „Прозаични рими” (1923) и „Божествени дарове” (1932). „Лястовички” (1920) включва стихове за деца. Умира в Атина на 1.02. 1940 г.

Публикации:

Поезия:

ПАПАГАЛЪТ/ превод: Николай Антонов/ брой 42 юли 2012

ТЪЖНИ ЗАЛЕЗИ/ превод: Николай Антонов/ брой 57 декември 2013