Роман Лубкивски

превод: Янко Димов

Мелодия ефирна, крехка,
подобно клонче на лоза,
в която тръпне всяка клетка
под пролетните небеса.

Набъбва пъпка отначало,
а сетне - весел, млад и чист,
благоговейно, музикално
разцъфва се и лист след лист.

А пръстите създават чудо
и цялата гора цъфти,
сред дървесата едва чуто
вълна от славеи лети.

… Косата е обляна в блясък,
ръцете - в трепетен светлик.
И моята молитва страстна:
„О, не замлъквай нито миг!”

Тя чу ме, чу. И със широка
усмивка тъй ме осветли,
и от челото си високо
тъй капка слънце тя свали,

че аз над себе си израснах,
пречистен, светъл, възвисен
и стана музика прекрасна
тъгата, сбирана у мен.