Роман Лубкивски
Роман Мариянович Лубкивски, украински поет, белетрист, преводач, дипломат и общественик, е роден на 10.08. 1941 г. в село Островец, Теребовлянски район, Тернополска област, УССР. Завършва филологическия факултет на Лвовския университет „Иван Франко” (1963). Публикува от 1958 г. Работил е като редактор във лвовското художествено издателство „Каменяр”, главен редактор на младежкия вестник „Ленинска младеж”. Служил в съветската армия. Бил е заместник-главен редактор на лвовското литературно списание „Жовтень” (от 1990 г. - „Дзвін”). Член на Съюза на писателите на Украйна (1976). Участва в работата на ХХXI сесия на Генералната Асамблея на ООН в делегацията на УССР (1976). Ръководи лвовската организация на Съюза на писателите на Украйна (1980-1982). Член на президиума, секретар на ръководството на Съюза на писателите на СССР и изпълнителния съвет на Украинското отделение на ПЕН-клуба. Автор на поетичните сборници „Учудените елени” (1965), „Гръмово дърво” (1967), „Рамене” (1969) и др., на книга с литературно-критически очерци и публицистичен сборник. Превежда български (Иван Вазов, Левчев,), белоруски (Янка Купала), полски (Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич), словашки (Павол Хвездослав), чешки, руски (В. Тредиаковски, В. Жуковски, Ал. Блок) поети. Издава през 70-те г. „Антология на славянската поезия”. Депутат на Украйна (1990-1994). По негова инициатива в Украйна се създава традицията президента на Украйна да се заклеват върху Пересопницкото Евангелие, най-старата украинска духовна светиня. Извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Чешката и Словашката Федеративна република (1992-1993), в Чешката република (1993-1995). Предаседател на Комитета по Националната награда на Украйна „Тарас Шевченко” (2006 - 2007). изключва от списъка на номинантите спектакъла по повестта на Оксана Забужко „Полеви изследвания на украинския секс”. Отец украинския политик и дипломат Маркиян Лубкивски. Заслужил деятел на културата на Полша (1977), носител на наградите „Павло Тичина” (1979), „Витезслав Незвал” (1984), „Павол Хвездослав” (1988), „Тарас Шевченко” (1992), „Ars Translationis” (2008) за превода на украински на стихотворната трагедия на Вацлав Фрич „Иван Мазепа”. Кавалер на ордена «За заслуги» II и III степен. Професор по политическа география в Лвовския държавен университет. Произведенията му са превеждани на английски, белоруски, български, полски, руски, сръбски, словашки, хърватски и чешки език.
Публикации:
Поезия:
