СТИХОВЕ
ВЗЕМИ ПАК ФЛЕЙТА СЛАДКОГЛАСНА
Вземи пак флейта сладкогласна
и тъжна песен засвири,
за черна скръб през зимни нощи,
за дълго чакани зори.
Запей, как мрат една след друга
мечти на ранни младини,
как страшно става на душата,
че няма тихи, светли дни.
Или - запей за пролет южна
за топли слънчеви лъчи,
запей за модри теменуги,
за черни огнени очи.
Спомни за родните долини,
за хубостта на родний край,
дано за миг душа забрави
това, без жал що я терзай!
——————————
сп. „Българска Сбирка”, брой 7, 07.1915 г.
ВЕЧЕР
Далече там на запад, зад ръбести чукари,
потъва слънце морно в неведоми страни;
за сетен път целува замислени балкани
и кърваво обагря небесни висини.
Денят във нощ преваля и запад все бледнее,
земята, изморена, потъва в сън блажен;
тук-там звездички плахо поглеждат от небето
и черна нощ сменява угасналия ден.
——————————
сп. „Българска Сбирка”, брой 7, 07.1915 г.
ЗАВЕТ
Кога умра, трупът ми не копайте
тук долу в равнините -
в скала гранит мен гроба издълбайте
там горе в висините.
Та не в калта, обречен на забвене,
трупът ми да изгние
и вместо червей гнусен, нек над мене
орелът да се вие!
——————————
сп. „Българска Сбирка”, брой 8, 10.1915 г.
НА ЕДНА ДРУГАРКА
Аз срещнах те случайно - в живота всичко тъй е,
в душата ни бе буря - смъртта цареше там,
и хиляди въпроси разпъваха душа ми…
По пътя на живота вървях забравен, сам.
И вcе така случайно ти с мене заговори,
на мене беше тъжно, ний тръгнахме напред,
при тебе аз желаех глава си да подслоня
и отдих да намеря от тоя скръбен свят.
Че сам вървях в живота - напуснаха ме всички,
едни от мен бегаха, от други аз бегах,
и много аз в живота залюбвах и разлюбвах
и силно търсех щастье, но щастье не узнах…
——————————
сп. „Българска Сбирка”, брой 9-10, 12.1915 г.
