НЕНУЖНИТЕ
превод: Дафинка Станева
НЕНУЖНИТЕ
Минаващите хора тук хихикат,
не крият своя смях и дух убог.
Изпращам към дома алкохолика
отдавна неизбръснат. И безног.
Не мога да го прибера веднага,
не е душата си успокоил.
Че жив горял е някога в Райхстага,
с оръдие със Борман се е бил.
Минаващите хилят се дебилно.
А полицай, доброто не спестил,
просъсква им със своя глас ванилов:
- Не млъкнеш ли, в ареста ще си ти!
Потраква несгъваема протеза.
Пиянски поглед - тъжно заблестял.
А на карираната си най-нова риза
с портрет на Сталин закачил медал.
Ех, старост, ти в безпътица догаряш
от заранта, та чак до късен мрак.
Ти, разнебитена до кръчма стара,
немита и захвърлена си пак.
“Ти мене всеки път ме уважаваш
и с риба, и със бира - от душа.
Но да вървим… че няма да ни жалят
съгражданите, ни ще ни тешат.”
От пивото походката е флотска,
асфалтът - разлюлян като море.
Ей тъй минава си животът, скотския.
А най-подир и той внезапно спре.
—————————–
НЕНУЖНЬIЕ
У людей от смеха колики:
Я шоссейную дорогою
Провожаю алкоголика,
Непобритого, безногого.
Трудно деда препроваживать:
У него душа надорвана:
Он горел в Рейхстаге заживо
И стрелял из пушки в Бормана!
У прохожих - смех дебиловый
Только мент с душой некаменной
Прошипел, как ванилиновый:
-Не заткнешься, будешь в камере!
И стучит протез негнушийся.
И глаза - тоскливо-пьяные,
И рубашка в клетку - лучшая,
И медаль с портретом Сталина.
Эх, ты старость непутевая,
От рассвета и до вечера
У пивнушек расфасована,
Непомыта, непривечена.
Каждый раз тебя уважить мне -
Все одно же - пиво с воблою…
Ну, идем…а то сограждане
Нам кивают не по-доброму.
От пивка походка флотская,
В голове асфальт качается…
Так вот жизнь проходит, скотская,
А потом она кончается.
