Николай Алексеевич Мелников (6.03.1966 - 24.05.2006), руски поет, прозаик, актьор, режисьор, художник, е роден в село Лисие, Злинковски район, Брянска област, в семейството на селски шофьор Алексей Харитонович Мелников и доячката Раиса Фьодоровна Мелникова. Селото, където е роден поетът, е на границите на Украйна, Белорусия и Русия. Има две сестри - Валентина и Наталия. Завършва основно училище в родното си село и средно образование - вечерно училище - в Злинка. През 1982 г. г. постъпва в ГИТИС. Когато е във 2 курс е призован в съветската армия, възобновява образованието си през 1986 г, което завършва през 1990 г. г., дипломира се по специалността «режисура». През 1991 г. заедно с Николай Бурляев участва в организирането на кинофестивала «Златният Витяз». През 1992 г. записва видеоклипове на авторските си песни «Поле Куликово» и «За вас се моля». През 1993 г. президентът на кинофестивала Златният витяз Николай Бурляев и вицепрезидентът Николай Мелников активно участват в работата на парламента. В нощта на 2 срещу 3 октомври по чудо успяват да напуснат Белия Дом. През 1994 г. заснема видеофилма «Игор Шафаревич: Аз живея в Русия», за който през същата година става лауреат на международния кинофестивал «Златният Витяз» за най-добър сценарий. През 1995-1996 г. създава основните си христоматийни произведения - едно от най-открояващите се литературни произведения от края на ХХ век поемата «Руски кръст» и стихотворението «Поставете паметник на селото». В 1995 г. за «Поставете паметник на селото» на съвещание на младите писатели в Переделкино е приет в Съюза на писателите на Русия. Включва се в борбата за Русия на страната на «славянофилските», по неговата терминология, сили. Участва в предизборната кампания на Генадий Зюганов през 1996 г., изпитва върху себе си натиска на т. нар. проелцинци. Цялото му творчество е свързано с живота на родния Брянски край, трагедията на руското село, с православната вяра и бъдещото възкресение на Русия. В периода 1999 г. - 2005 г. създава романа си «Сопрано» (публикуван 2011). Лауреат на литературната награда «А. Фатянов» (1997). Живял и работил в Москва. В последните години от живота си отначало често посещава манастира «Оптина Пустиня», а после и заживява там почти постоянно. На 24.05. 2006 г. Мелников е открит мъртъв на автобусната спирка в Козелск, Калужка област. Дотогава е бил здрав, не е боледувал. Официалната причина за смъртта е сърдечна недостатъчност. По това време участва в снимките на филма за героичните псковски десантници «Руска жертва». Има широко разпространена версия, че е убит. Съгласно завещанието му, е погребан в гробището на родното си село Лисие.

Публикации:

Поезия:

ПАМЕТНИК НА СЕЛОТО ВДИГНЕТЕ/ превод: Дафинка Станева/ брой 38 март 2012

НЕНУЖНИТЕ/ превод: Дафинка Станева/ брой 57 декември 2013

За Николай Мелников:

РОДЕН В БРЯНСКО СЕЛО/ автор: Владимир Комовски/ брой 31 юли 2011