Александър Измайлов

превод: Красимир Машев

КОТКА, ПРЕВЪРНАТА В ЖЕНА

      Живеел някога такъв глупак,
      че до уши се влюбил в котка.
      Със нея се разхождал от зори до мрак,
      спял с нея нощем след разходка,
      със нея на една софра ядял
      и най-накрая за жена я пожелал.
Обърнал се към Юпитер с молба гореща
да я превърне във девица с хубост дивна.
Изпълнил Юпитер молбата му наивна -
за чудеса ръката му е веща…
Молителят едва не полудял от радост,
любимата си гали той, прегръща я, целува
                                                      всяка букла
                          и гизди си я като кукла.
      А годеницата му тръпнела от сладост!
Топяло се сърцето й на градска фукла:
женихът не е стар, богат е, при това е личен -
      от Котарак къде-къде е по-различен!
Веднага вдигнали те сватба с песни, с пляски.
      Щом гостите се разотишли, с нежни ласки
      във вечерта със цвят на теменуга
      съпругът засъбличал своята съпруга.
И тя самата го целувала, от страст пламтяла.
      Но изведнъж, нанейде изтърчала.
Открил съпругът с горестна въздишка,
че под леглото гонела тя мишка.

Не мисля, че поуката е само за красавици:
ни бог, нито любов променят стари навици.