Максим Танк

превод: Стефан Поптонев

Мойта грижа за вас е, родни места,
за житното зърно и мирния сън,
за децата, които играят вън,
за цъфтежа буен през пролетта.
И тази грижа, влязла в кръвта,
е моя хляб насъщен.

Понякога сух и горчив той бе.
Понякога солен от сълзи той бе.
Понякога с дъх на барут той бе.
Затова толкова сладък той бе.
С другари разделях под родно небе
моя хляб насъщен.

Недейте ми слага друг хляб, щом вървя
със походна чанта, с торба вещева,
на маса щом с гости разкрил съм сърце,
на мъртвата гръд щом положа ръце.