Михаил Сазонов

превод: Григор Ленков

Заспа луната.
Мрак обви простора.
И легна дълга, глуха тишина.
… И влезе, тръснал прашна гимнастьорка
при мене брат ми,
паднал на война.

За двадесет години
под земята
въпроси са го мъчили безброй.
За живите, за нас,
за свободата -
за всичко искаше да знае той.

Аз отговарях,
кимаше безгласно
дошлият живите да провери.
И ме прегърна:
„Значи, ненапразно
умряхме в бой из степи и гори…”

Нощта напредваше,
без да ни пречи.
Той питаше и отговарях аз.
Но жалко: щеше да прекъсне вече
зората тази среща между нас.

И между нас
пак хълм зелен израсна.
И брат ми вдън земя се беше скрил.
И укорих за пръв път паметта си,
че снощи бях будилника навил!