ГЕНЕРАЛ ЛЕБЕД
превод: Дафинка Станева
ГЕНЕРАЛ ЛЕБЕД
Ловци на глави появиха се днес
на гроба му дръзко да плюят.
Във вестници, в телеканали - без чест
в смъртта генерала да хулят.
Наляво - надясно те плещеха с бяс:
„Такъв”, „Онакъв” и „Триклет е”…
Малцина там знаеха в тъжния час:
Войник е - не плъх кабинетен.
Войник на Русия той беше навред -
в Кабул, във Баку и Тбилиси.
Вървеше срещу бедите безчет,
но не като член на комисия.
Той огъня с огън без страх угаси
на Днестър без шум, словопрения.
И демона на войната срази,
постави го на колене.
На дребно продаваха руска земя
на тлъсти цени, обороти.
Убиваха млади войници в Чечня -
заблуда за патриоти.
За малко войната в Чечня усмири -
войската за миг да отдъхне.
На войничетата живот подарил,
възпря политици престъпни.
Видя той лика на продажната власт -
в Русия злината заразна.
За да не падне във нейната паст,
опита сам с власт да се пази.
И стана, що стана! Не всеки войник
победно върха покорява.
Но нека по пътя му някой критик
да мине - по мъжки изправен!
ЗАВРЪЩАНЕ ОТ БЪЛГАРИЯ
Летя, в мен още слънце южно грее,
а над Родината се сипе сняг.
В сърцето - скръб с виелица вилнее
и буря чувствена в мен търси бряг.
На юг е радостно и безметежно
и в късна есен шепне листопад.
И можеш ти, освободен и нежен,
пак да настроиш песенния лад.
А над Русия дъждове донасят
на зимата характера суров.
А тъй мечтаеш жарък лъч от щастие
за миг да блесне в снежния покров!
Да грее още, студове подгонил,
да обещае бъдна топлина,
че сгрятата душа от слънчев огън
да не засипе снежна пелена!
