АЗОВ

Аршак Тер-Маркарян

превод: Златан Данев

АЗОВ

Азов - със небе неизбежно,
ковано във синя магия.
Ти, Хлябът голям, белоснежен -
хлябът на цяла Русия.

Казаците пеят на воля
и твойте бразди разорават.
Морето се плиска отколе
в пръстта ти по руски корава.

За тебе запалвам пак песен
и с песен те пак благославям,
че плодна е твоята есен
и кървава твоята слава.

И нека премина през дните,
обветрен от твоите бури.
Завинаги нося в очите
простора на твойте лазури.

Азов - със небе неизбежно,
ковано във синя магия.
Ти, Хлябът голям, белоснежен -
хлябът на цяла Русия!

1969 г.


ДЪРВЕТА

Дървета, дървета, дървета -
с отпуснати клони, отсреща.
Във моите будни пердета,
триметрови пролетни свещи.

Сърцето ми пак е пленено
от вашите звуци и шума.
Дори и във зими студени,
вий роните сребърни думи.

Разбирам ви, аз ви разбирам,
че вашта съдба е и моя.
И по-добре остра секира,
отколкото глухи покои.

Дори и във тъжната есен
вий имате песенен глас.
Не можете вие без песен -
без песен не мога и аз!

1969 г.