Израел Шамир

превод: Стефка Тотева

Холивуд превърна древният традиционен западноевропейски празник Хелоуин в ден на зомбито. Макар че празникът Хелоуин или Денят на вси светии е отбелязван от всички западноевропейци, при тях той изглежда по друг начин. В Швеция Хелоуин е нещо като руската родителска събота. Шведите ходят вечерта на гробището, палят свещи, които са поставени във фенери, заради вятъра и дъжда, палят малки огньове на края на гробището. Зрелището е феерично, магично - поле от светлина, огньове в мъглива нощ, спомени за древни обреди в памет на мъртвите, за скъпите ни покойници.

Отношението към мъртвите е важна част от културата. И макар че приказки за живи мъртъвци съществуват при много народи - да си спомним „Вий” или „Страшна мъст” на Гогол, всички ние в основни линии почитаме и си спомняме за нашите мъртви с любов и тъга. И при западноевропейците Хелоуин е църковен празник, той е осветен от църквата, правят се заупокойни служби и се четат проповеди за Христос, спасил душите на мъртвите от ада.

Холивудска Америка - това е нова изкуствено синтезирана култура. Съединените Щати не са били замислени като още едно териториално образувание, а като център, около който изцяло трябвало да бъде преустроен светът - по негов образ и подобие. В този свят отсъства Христос, няма изкупление, няма вечен живот.

Страхът от смъртта и неверието във вечния живот е основна черта на натрапваната ни американска цивилизация. Затова и адептите на тази цивилизация влагат огромни средства в удължаването на физическия живот. Ние четем за събиране на средства за скъпи операции, които да удължат живота на практически мъртвородени деца, за хора, които с години живеят /ако думата „живот” е подходяща/ включени към апарати за изкуствено дишане, за опити да отложиш смъртта даже за много възрастни хора.

Този страх от смъртта съвсем не е бил свойствен за нашите традиционни култури. Хората се раждали, живеели и не се отнасяли към собствената си смърт като към ужасен финал. За тях ужасно би било съществуването, което се паднало на израелския генерал Шарон, който  години лежи с маркуч в стомаха и реагира само на болка /такива пациенти ги наричат „зеленчуци”/. Смъртта не трябва да ни плаши, тя е естествен финал на нашия нелек живот, както ние казваме „приеми  раба своего”. Не са нужни скъпи операции за старци и новородени, не трябва изкуствено да се удължава земният живот. Няма нищо страшно в смъртта. След нея идва нов живот. За мен примерът е моят дядо, който на 82 години се отказа от „спасителна операция” и спокойно си отиде от живота.

В американския културен вариант нещата не стоят така - смъртта е страшна и с огромни пари богатите се откупват от нея, вместо с добри дела да печелят благодат, за да могат с вяра и молитва да потърсят спасение.

Различно е и отношението им към децата. В нашите традиционни култури предците ни са се радвали, ако имат деца. Ако са нямали - молели се и искали от Господ да им прати деца. Но в новия, построен по американски образец свят наличието или отсъствието на деца е акт на волята /или на своеволието?/ Появи ли се нежелано дете, то може да бъде убито във всяка достъпна фабрика на смъртта /чрез аборт/, а ако нямаш деца, но искаш да имаш - тогава си купуваш дете в епруветка и го даваш да бъде износено от друга жена, като в инкубатор.

Така те създават нов свят без благодат, без Христос, без спасение, без надежда, без Църква. Свят, в който те не молят скъпите си свети покойници да изпросят за тях Божията милост, това е светът на зомбито.

в. „Комсомольская правда”, 31.10.2013 г.