Светлана Сирнева

превод: Тихомир Йорданов

***

Помня, есен беше неизменна,
хванала съм мама за ръката:
„Хубава ни е Родината безценна,
тя е най-богата!”

А пешком ли тръгнеш в тези степи,
бие те дъждът в лице, в гърбина.
Дървените ми обущенца залепват
в гъста глина.

Образът от детството навеки
в паметта ми е белязан със карфици.
Църквата с обраслите пътеки
цялата е в курешки на птици.

Мъничко дюкянче, газ - обилно,
за минутка скрива те от вятър.
„Нашата Родина е най-силна
и на светлина богата!”

Взема ни попътно камион случаен,
той пълзи, завързан сякаш с върви.
А над нас едно небе отчаяно
с дъжд напълва корпуса му дървен.

Но запява с гласове пискливи
моят детски хор от пионери:
„В нашата Родина сме щастливи,
по-добра ти няма да намериш!”

От какво израствам давах ли си сметка,
от какво сънят ми беше розов?
Казват, вярата ми е била във клетка,
всичко туй било е поза!

Тя горчива е като пелина,
но е над похвалите и срама -
най е силна моята Родина,
най-богата, най-голяма!

***
Разсипано край път сено.
Поле и пустош, рухнал мост.
Наляво - гробище едно.
Надясно пък - колхоз.

Заставаш сякаш сред сокак,
самичък като дънер сух.
И като вълк да виеш, пак
ще е просторът глух.

Не е ли по-добре ти плах
да си, без глас, без звук.
Да гълташ духнатата прах,
измъчен, жаден тук?

Безимен, беден земен къс,
разлюбен от кого, защо?
Тук къщите са в бурен гъст,
като опадало листо.

Залязващ във забрава ден
затваря за света очи.
… Но литва птичка и над мен,
не знам защо, цвърчи.

НОЕМВРИ

Нищо не чака вече бране.
Сняг ще дочакаме, идва му ред.
Смъкват съседите сухо пране,
смъкват го - вече се вижда напред.

Жалкият храст е без листи и ням,
сякаш изтръскан от нечий зор.
И разсъблечен пред всички е там
руският ясен простор.

Гледай я гола великата шир.
Сън ли, мираж ли е всичко това?
Вдясно погледнеш ли - виждаш Сибир,
вляво ще видиш Москва.

Господи, не оглупяваш ли, щом
някого ти си оставил сега
като готвачка в опразнен дом
след господарска кавга.

Както преди си живяла, ти пак
в печката слагай дърва напук.
Виж: от вратата до масата чак
цяла пустиня е просната тук.