(За поезията на Юрий Ключников)

Станислав Золотцев

превод: Литературен свят

Биографията на човека, пишещ стихове, и съдбата на поета, творец на тези стихове са различни явления. Вниквайки в света на неговата поезия, внимателният читател може да почувства главните духовни жалони на нейния автор, напрежението на живота му, даже да установи определени свойства на характера му: например, усмихнат ли е, светъл ли е нравът му - или е склонен към меланхолия, към сумрачни състояния на душата. Но читателят ще бъде немалко удивен научавайки онова, което се нарича «биографични данни» за поета: разликата между образа в творбите му, и реалната, от плът и кръв, човешка личност може да е космически огромна. Може ли от стиховете на Тютчев да се разбере, че е бил дипломат и цензор? Но поезията има друга цел, друго предназначение. И пишещият стихове само тогава става истински поет (независимо от неговия мащаб и дарба), когато осъзнае това предназначение…

 Юрий Михайлович Ключников почти целия си живот е прекарал в Сибир - за това говорят много страници от разтворената от вас книга. Четейки я, ние несъмнено можем да почувстваме и това, че в житейския му път неведнъж са се появявали такива прегради и такива ями по пътя, за преодоляването на които е трябвало от него напрежение на всичките му сили и истинско, не показно мъжество. Мисля, че и хората от зрелите поколения, и младите, не познаващи нито светлите, нито тъмните страни на онова битие, което беше неизбежност за руския човек в предишната съветска епоха, ще почувстват по много стихотворения в тази книга цялата сложност и трагизъм на такова преодоляване. Но именно в него висотата на мъжеството прераства в истинска мъдрост. Не онази, която дават древните книги и томовете на мислителите (макар че и без тях не може), а мъдрост, открита от сърцето. Тук си спомням пушкиновото: «Искам да живея, за да мисля и да страдам».

Всъщност това е и онази жажда за живот, без която е немислим руският поет. Още повече - поетът на Сибир, където всичко - земята, природата, климатът, и, разбира се, отдавнашното и близкото минало (не говоря за настоящето, което не току-тъй наричат новия Смут) могат да ожесточат сърцето и да затъмнят разума, да лишат човека от способността да обича, вярва и цени красотата. Но всички тези стихии водят човешката личност, способна да «мисли и страда», към най-съкровената вяра, към най-ревностна и трепетна любов, разбирането за красотата като «въздух» на битието, към онзи предел, където душата може

…под бремето
на нашите тревоги и студове
да се усмихне на жестокото време
с откровената усмивка на цветята.

Изкачването на новосибирския учител, редактор, журналист (а и редица години - по волята на недобри сили - и хамалин, защото с какво друго да се заеме изгонения за инакомислие), а после културен деятел Юрий Ключников към поезията е било и остава, по същество намиране на вяра. Далеч не само в религиозно-философското значение на думата (макар че и в него също, посветени са му много произведения в проза). Ето, както ми се струва, един от най-болезнените моменти от неговото възкачване, представено в стихове:

Не е по силите ми вече да  пея за любов,
аз трябва сам,
аз трябва сам любов да стана.

Да, жертвеност, самопожертвование, изкупление (даже не на своите грехове) - доминантата е на християнско-православното, т. е. руско самосъзнание. Но нали за това човек трябва да намери вярата в самия себе си. В любимите хора, във вселената, наречена Русия…

В нейната висока и драматична мисия да бъде в пространството \историята мост между Запада и Изтока. Между грубия прагматизъм на европейската цивилизация - и безкрайния космос на духовните съкровища, чезнещи в земята на Азия. Ето една от главните линии в поезията на Юрий Ключников.

Той достигна до високо ниво на стиха в немлада възраст. Но това е черта от биографията му. Звученето на руската поезия не познава граници нито в пространството, нито във времето, то наистина е онзи дух, който диша, където иска, и в момчешкото сърце, и в сърцето на «боеца с побеляла глава». Стига само това сърце да вярва и обича…

Убеден съм, че моят по-голям сибирски другар по перо е стигна в Руската Поезия навреме. Във време, когато на Русия като хляб насъщен, е необходимо слово, изпълнено с мъжество и мъдрост. Слово, проникнато от вяра и любов. Него ни дарява с тази си книга Юрий Ключников.