Станислав Александрович Золотцев, съветски и руски поет, прозаик, критик, преводач и публицист, е роден на 21.04.1947 г. в село Крестки, Псковско, СССР, в семейство на учители. Като млад работи като шлосер в псковски завод, завършва вечерно училище и английска филология в Ленинградския държавен университет (1968). Две години е преводач в Индия. Преподава две години (1970-1972) в Историко-архивния институт (Москва), сътрудничи на Интурист като гид. От 1972 г. до 1975 г. е офицер в авиацията на Северния флот. Учи аспирантура в МГУ, защитава дисертация по творчеството на поета Дилън Томас, кандидат на филологическите науки. Печата стихове от 1970 г. Първата му книга със стихове «Зимняя радуга» излиза през 1975 г., същата година става член на Съюза на писателите на СССР. За повече от 30 години творческа дейност публикува 17 книги със стихове, няколко романа, повести и разкази, както и редица книги с литературни изследвания. Превежда повече от 20 книги от поезията на Изтока (бившите съветски републики, Индия и арабските страни) и Запада (Великобритания, САЩ, Франция и др.). От 1975 до 1995 г. неведнъж е избиран в ръководството на Съюза на писателите на Русия и столичната писателска организация. Публикува ярки «антиперестроечни» публицистични статии и очерци в края на 80-те и началото на 90-те г. («Московский литератор», «Молодая гвардия», «Наш современник», «Север»), в които се обявява срещу горбачовско-яковлевската, както и срещу елциновата клика, срещу разрушаването на СССР и унижението на руския народ. През октомври 1993 г. участва в защитата на Двореца на Върховния Съвет на РФ. От 1993 до 1999 г. е ръководител на Московския Литературен фонд (социално-правна защита на писателите). От 1995 г. до 2001 г. съвместява тази длъжност с работа в родния Псков, където е избран за председател на областното отделение на Съюза на писателите - там са издадени 30 книги на псковски автори. От 1982 до 2001 г. е секретар на СП на Русия. От 2001 г. води майсторски класове на различни национални и регионални съвещания и форуми на младите литератори. В последните години от живота си работи над роман-епопея за своите земляци-псковичани, планира да обработи епоса на народа сето (малоброен фино-угорски народ, живеещ в Естония и Псковска област). Умира на 04.02.2008 г. в Москва. Погребан в Псков.

Публикации:

Поезия:

АЗ РАЗГОВАРЯМ С ВАС/ превод: Красимир Георгиев/ брой 75 юли 2015

РУСИЯ ВСЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ, ПРОЗА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 92 февруари 2017

МЪЖЕСТВО НА УМА И СЪРЦЕТО / брой 55 октомври 2013