НАДПИС КЪМ СТАТУЯТА НА ПЕТЪР ВЕЛИКИ
превод: Иванка Павлова
НАДПИС КЪМ СТАТУЯТА НА ПЕТЪР ВЕЛИКИ
Изваяният тук прекрасен образ нека
за мъдрия монарх напомня, за човека,
последен чин приел, лишил се от покой.
Със пример затвърди законите си той.
За скиптър бе роден, но в труд живя, откри ни
науките - компас за идните години.
Строеше градове, изстрадваше войни,
кръстосваше далеч морета и страни.
Художници събра, подготви сам войници,
срази врага и вън, и в своите редици.
Накратко, Петър бе за всички нас баща.
За земен бог сега Русия го почита:
олтари вдигна тя, с любов венци изплита,
с поклон благодари за толкова неща.
Между 1743 и 1747
—————————–
НАДПИСЬ К СТАТУЕ ПЕТРА ВЕЛИКОГО
Се образ изваян премудрого героя,
Что, ради подданных лишив себя покоя,
Последний принял чин и царствуя служил,
Свои законы сам примером утвердил,
Рожденны к скипетру, простер в работу руки,
Монаршу власть скрывал, чтоб нам открыть науки.
Когда он строил град, сносил труды в войнах,
В землях далеких был и странствовал в морях,
Художников сбирал и обучал солдатов,
Домашних побеждал и внешних сопостатов;
И словом, се есть Петр, отечества Отец;
Земное божество Россия почитает,
И столько олтарей пред зраком сим пылает,
Коль много есть ему обязанных сердец.
Между 1743 и 1747