ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ (1972-1974)

Аркадий Первенцев

превод: Стефка Тотева

21 април 1974 г.

Трябват ни независими характери, ако искаме да достигнем успеха, ръста на нацията в нравствено могъщество.

Трагичната страна на следсталинския период е в това, че при нас явно се забелязва недостиг на характери, в сравнение с предишните времена. Религиозната преданост към Сталин не пречеше на свободното изразяване на мненията и формирането на действени характери. Сега под влиянието на ординерни ръководители съществуват ординерни характери, и дейността на хората се изроди в обикновено послушание.

Ако не намерим мъжествена сила, простор за развитието на характерите, ще се превърнем в нация от джуджета, а не титани, каквито бяхме преди….

Нацията е силна с действията си, а за да действат така и тогава, когато това се изисква,  са нужни  ярки, мислещи, активни, лишени от чувството на страх от „камшика” или на страх от подчинение, личности. И ако при това камшикът се намира в слаби, вяли, безсилни ръце, ако управлението се извършва от хилави, равнодушни мозъци, усилието за защита на нацията може да завърши с катастрофа.

Лишената от яснота и определеност външна политика създава лъжливо впечатление за величие и мъдрост. Като попадаме в колониална зависимост от по-развити страни, ние се лишаваме не само от материалните, но и от духовните преимущества. „Бедни, но горди” - би възкликнал Ленин. Опасност представляват безотговорните влияния, импулсите вместо трезвите расчети, леката възбудимост, излишното развинтване на фантазията и вредното честолюбие. Човек, който заема високо обществено положение, трябва цял живот да работи върху себе си, за да се научи да различава внезапният фалшив, от истинския и по-продължителен успех.

Какво означава формата, ако няма идеи?

Но няма идеи, ако няма форма. Къде е чувството за реалност и предвиждането  на бъдещето? Слепотата не е приятел на прозрението.

4 януари 1973

У нас бият яко патриотите и обичат тези, които гледат на Запад и са забравили за благото на Отечеството. Заразата се е разпространила дотолкова, че плаши. Даже в армията, в нейния главен политически орган са се загнездили двуличниците на духа.

15 март 1973

Леонов в поликлиниката: „Загива Русия, изтезават руския народ, дърпат го надолу, насила го карат да оглупява, да чезнат неговите качества.”


 «Молодая гвардия», №4, 2001