Аркадий Алексеевич Первенцев (3[26].01.1905 - 30.10.1981), руски писател-патриот и обществен деец, е роден в село Нагут, Минераловодски район, Ставрополска област в семейство на учител - кубански казак. Дядото на писателя - А. Н. Афанасиев, е участник в боевете на Шипка в Руско-турската война. Первенцев е трети братовчед на Владимир Маяковски. Расте в Кубан, на гара Новопокровска. На 15 г. прави стенвестник в местното читалище. Бил е културно-просветен работник на гара Новорождественская, кореспондент на в. „Пролетарски път” и „Ленински път” в Тихорецк. Участник в гражданската война в Кубан - сражава се с белогвардейските войски на Улагай и Врангел. До 1929 г. се занимава с политическа дейност и журналистика. Служи в кавалерията, достига до командир на саблен взвод. След демобилизацията си се премества в Москва, завършва МВТУ „Бауман” (1929-1933), същевременно работи в московски завод и пише разкази. От 1933 г. е директор на филиал на машиностроителния институт на московския завод „Динамо”. Печата от 1937 г. - първите му разкази „Васка Листопада” и „Безсилието на смъртта” излизат в сборника „Бодрост”. В годините на Великата Отечествена война като военен кореспондент на в. „Известия” и „Червен звезда” е на предната бойна линия. Участва в боевете за Крим и Кавказ, освобождението на Новоросийск, Керч, Теодосия, Севастопол. Част от очерците и разказите за войната са събрани в сборниците му с разкази „Гвардейски висоти” (1944), „Шестнадесета пролет” (1956), „Момичето от Кубан” (1959). Член на ВКП(б) от 1950 г. На войната е посветена пиесата му „Крилато племе” (1941). Пише романи на военни теми: „Кочубей” (1937),”Над Кубан” (1939), „Изпитание” (1942), „Червенофлотец” (1945), „Огнена земя” (за героичното форсиране на Керченския пролив, 1945), „Чест от младини” (1948, Държавна награда 1949), „Матроси” (1961), „Секретният фронт” (1971-1978) и др. Лауреат на Сталинска награда (1948 - два пъти). Капитан І ранг от запаса. Творчеството му е пропито от патриотизъм, то показва благородството, мъжеството, справедливостта. По знаменития му роман „Кочубей” е създаден филм (1958), в който се проследява враждебната дейност на троцкистите срещу казачеството. В романа „Секретният фронт” (1972, преведен на български през 1977 г.) писателят смъква маската на украинските националисти, бендеровците и техните банди, действащи по указания и с поддръжката на западните спецслужби. Независимо от ярко изразената патриотична идея, романът дълго време не е пускан от цензурата, поради противодействието на ционистката критика. Втората част на романа Первенцев дописва, вече тежко болен. „Младшият партньор” (1951) е пиеса, критикуваща американската действителност. Пише и повести: „Балада за детството” (1968) и „Богинята Изида”. Други негови книги са „По Урал” (пътепис, 1942),”Южен възел” (пиеса, 1947), „В Корея” (пътепис, 1950), „В Исландия” (пътепис, 1952), „Хора от един екипаж” (разкази, 1954), „Излизане в океана” (пътепис, 1958), „Разговор за културния човек” (очерци, 1959), „Гамаюн е птица мъдра” (роман, 1963), „Клонка от маслина” (роман, 1965), „Остров на надеждата” (роман, 1968), „Черна буря” (роман, 1974), „Оръжие на паметта” (статии, 1977), „Директорът Томилин” (роман, 1978). През 1958 г. членува в УС на СП на РСФСР, а от 1971 г. - и в СП на СССР. Издава избрани произведения в 2 тома (1950) и Събрани съчинения в 6 тома (1977-1980). Награден с орден Ленин, четири други ордени, както и с медали. Впечатленията си от България предава в книгата с очерци „По дядова следа” (1952). По негови сценарии са създадени филмите „Третият удар” (1948, Държавна награда, 1949), „Героите на Шипка” (1954) и „Железният поток” (1967). Умира в Москва. Погребан на Кунцевското гробище в Москва. През 2001 г. в №4 на сп. „Млада гвардия” са публикувани неговите дневници от периода 1972-1974 г. (писателят си води дневници повече от половин век). На български, освен „Секретния фронт” е преведен и романът му за подводничарите „Островът на надеждата” (1972). Баща на известния фотограф Владимир Аркадиевич Первенцев.

Публикации:

Проза:

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ (1972-1974)/ превод: Стефка Тотева/ брой 54 септември 2013