Олег Слепинин

превод: Стефка Тотева

През април си спомняме за блажената кончина на святата инокиня Елена Киево-Флоровска /Бехтеева, 1756 - 05.04.1834/ и за рождения ден на воина, певеца на Святата Рус Сергей Бехтеев /7/20.04.1879 - 04.05.1954/. Тези две имена, оказали се едно до друго по силата на принадлежността си към една стара фамилия, като че ли пораждат искра, озарявайки пространствата на Рус, където сподвижницата на благочестието и воинът-поет са наши съвременици - едноверци и сътрудници, а техните пътища в Рус, Святата Рус - са вероятните наши пътища, създадени за нас. В техните дивни животи общото е в думата „вярност”…
Инокиня Елена, получила в младостта си отговорността за гроба на светителя Тихон Задонски - и това поразявало всички - тя 50 години го пазела, пренасяла със себе си, лелеяла го в паметта си на смъртна. Поетът Сергей Бехтеев, докоснал се в младостта си до живота на царската фамилия , през целия си живот пазел паметта за това, като за най-велика ценност, съзирайки в семейството на Господаря идеала на изконната Свята Рус.

Дарът на Тихон Задонски

Киев, Подол, древният Флоровски манастир, Възнесенският храм. Вдясно от входа е покритият с резба ковчег с мощите на преподобна Елена. Преди това мощите й бяха в забрава…
Погребана била старица Елена през пролетта на 1834 г. до църквата на Възнесение Христово. След време над нейната могилка се появило параклисче, в богоборческите времена то е било осквернено, но после възстановено. От старо време са я почитали като светица и са я наричали пазителка на Киев, като споменавали при това,че „почива в гроба на Светителя Тихон Задонски”. Нейното житие за първи път е отпечатано в отделна книжка през 1860 г., година преди тържественото освещаване на светителя Тихон Задонски. Вероятно е свързано с това събитие.
След 175 години от блажената й кончина, през ХХI век - на 16 август 2009 г. след благословението на Блажения Владимир, митрополит на Киев и цяла Украйна, честните мощи на преподобната бяха открити. Православният журналист Сергей Герук, който се оказа в манастира на следващия ден след вдигането на мощите, предава разказа на очевидец на събитието: „Разкопките започнаха в полунощ. Копаеха дълго и внимателно. Намериха гробница, но останките ги нямаше там. Но ето, че лопатата се натъкна на стена от жълти тухли. Това беше друга гробница! Когато измъкнаха първата тухла, за учудване на присъстващите, оттам излетя бяла пеперуда и дълго кръжа над отворения гроб. Мощите бяха открити. Неописуема благодат! Сестрите пееха „Свети Боже!”, а после продължиха с Великденски канон.” Прославата на инокиня Елена Киево-Флоровска заедно с ликовете на местнопочитаните светии на Киевската епархия се състоя на 6 октомври 2009 г., тържеството ръководи лично Блаженият митрополит Владимир.
Чугунената плоча, 175 години покриваща гробницата на преподобната Елена, днес е изложена вертикално в параклиса й. Върху нея не е трудно да се разчете стар надпис: „Тук е положено тялото на рабиня Божията монахиня Елена Алексеева, родена като генералска дъщеря Бахтеева. Житието й продължило 78 години, в манастира живяла 60 години. Починала през 1834 г. на 23 март. Положена е в гроба на светителя Тихон Задонски, който се запазил 50 години. Господи, упокой душата й с праведните!”
Прави впечатление, че фамилията, изписана на плочата, се различава с една буква от фамилията „Бехтеева”: вместо първата буква „е” - „а”. Вероятно грешката е възникнала при създаването на плочата, може би фамилията е запомнена от някой по слух. Във всеки случай, документите от 1817 г. не дават повод да се усъмним в това, че при написването на фамилията има грешка, че става дума наистина за личността на монахиня Елена, светски известна като Екатерина Бехтеева, дъщеря на генерал-майора Алексей Дмитриевич Бехтеев /1720-1793/.
Във Воронеж действа Бехтеевски фонд на любителите на руската старина, който се оглавява от писателя Владимир Невярович. Той изнася следните сведения за родствената връзка на преподобната Елена и поета Сергей Бехтеев, а също така за взаимовръзките на Бехтееви и светителя Тихон. Алексей Дмитриевич Бехтеев /баща на преподобната Елена/ е братовчед на прадядото на поета Сергей Бехтеев, Алексей Иванович Бехтеев. Синът на Алексей Иванович - Никандр Бехтеев, трети братовчед на инокиня Елена, е бил ученик и участник в тайните на Тихон Задонски. А самият Алексей Иванович „е бил не само добър познат със светия Тихон, но се е ползвал с неговото благоразположение”. „Известно е, пише Владимир Невярович, че светителят Тихон Задонски е подарил на Алексей Дмитриевич Бехтеев малка иконка на Богородица… Предполагам, че и гробът на свети Тихон е бил достъпен на инокиня Елена най-вероятно непосредствено чрез третия й братовчед Никандр Бехтеев, който е съпътствал светителя Тихон в последните дни от неговия земен живот…”
Свети Тихон Задонски /1724-24.8.1783/, още докато бил епископ на Воронеж, се почувствал зле със здравето и се оттеглил от служба. Той бил аскет, спял малко, хранел се оскъдно, много се трудел - и то не само над богословски писания, но и физически - косял сено и цепел дърва. Докато живеел в покой в Задонската обител повече от 15 години, си приготвил простичък дървен ковчег, обвит в черна материя и имал навика да си почива в него. Светителят молел да бъде погребан в този ковчег. Някои се смущавали от неговия вид, но владиката настоявал, казвайки,че ако не го погребат в този ковчег, то пред престола на Христос Спасителя той ще ги съди. Владиката обичал нищетата, той заповядал да продадат вещите му, а парите да раздадат. Когато светителят намерил покой, братята го положили в ковчега в най-обикновени дрехи. Някой се възмутил, като казал,че не подобава архиерей да бъде погребан в такъв вид. В Житието на инокиня Елена пише: „Когато го облекли във всички архиерейски одежди, ковчегът се оказал тесен. Тогава веднага бил направен друг - и той тържествено бил погребан в него….”
След четиридесет дни имуществото му било раздадено. Гробът бил отдаден на съхранение на 27-годишната монахиня Елена.
Какви са били другите вещи на светителя Тихон? Вероятно икони, книги. И тази малка иконка на Богородица, от която той още преди това искал да се избави. Всички тези вещи за православните са били голяма ценност - те били докосвани от ръцете на светителя, те били живата памет, имали духовна стойност, а материална - най-малко…
Това е било през 1783 г. По-нататък ще надникнем и в 1918, когато ще делят вещите на убития цар и неговото семейство, ще видим и тази бездна.
Преподобната Елена преживяла не малко печал, завист, клевети. Два пъти постъпвала във Флоровската обител в Киев. Два пъти горяла килията й. Първият път - през паметната 1811 г., когато пожарът унищожил целия Подол… Паметта за преподобна Елена се е запазила във Флоровската обител , в житието й четем: „Със своя двадесетгодишен труд, с любовта към ближния и милосърдието си, тя спечелила привъзраността и уважението на манастирските сестри”.
Случаите за чудодейната помощ на преподобна Елена, както се събирали и пазели в миналото, така и сега грижливо се събират от населяващите манастира, от посещаващите го, от поклонниците.
За вярващите нейната чудодейна помощ е неоспорим факт.

Молитва за царската фамилия

Сергей Бехтеев като поет станал известен на царската фамилия на 6 април 1901 г. В този ден в Аничковия Дворец той, като лицеист поднесъл на овдовялата императрица Мария Фьодоровна своето стихотворение „В Нозете ти, моя Царице”. На нея той посветил и първия си поетичен сборник, който излязъл две години след това. Трите по-малки сестри на Сергей Бехтеев били фройлини. Не е учудващо, че той с душата си е обичал царската фамилия, като виждал нейния молитвен живот. Удивително е, че по-близки към императорския двор хора, са се поддали на зловредните клевети на либерално-революционната преса и били заразени с враждебност. Това е още по-учудващо, че са известни случаи, когато лица, не чужди на болшевишките идеи, виждали например в Екатеринбург царя, неговата доброта, и хранели към него дълбока симпатия… По време на Първата световна война Сергей Сергеевич Бехтеев служил в Кавалергардския полк, бил два пъти тежко раняван - в главата и в гърдите. В болницата го навестявали членове от императорската фамилия.
По времето на гражданската касапница, когато територията от Волга до Тихия океан са били чудовищен конгломерат от множество правителства, адмирал Колчак успял през ноември 1918 г. да съсредоточи върховната власт в ръцете си. Едно от действията му е била организацията за разследване на делото за убийството на царската фамилия.
Съдебният следовател по особено важни дела Николай Алексеевич Соколов /1882-1924/ е провел изключително прецизно разследване, съставил подробен списък на вещите, иконите, книгите, които са били в Ипатиевския дом, а също така и „в жилищата на хората от тайната полиция”.
Убийците са изгорили някои от вещите в Ипатиевския дом.Соколов пише: „Което не е имало материална ценност, но е било много скъпо за семейството, било унищожавано или захвърляно с подигравка. Едва ли не най-скъп предмет за Императрицата е била иконата на Фьодоровската Богородица. Тя е намерена в Ипатиевския дом. Но от нея са изтръгнати скъпоценните брилиянти…”
Един от организаторите на убийствата - комисарят Шая Исакович Голошчокин /с партиен псевдоним Филип/ лично се е разпореждал с част от вещите на убитите. Към него се обръщали „чрез ходатайство” да си искат от ограбеното, той решавал, според заслугите на кого да даде царската възглавница или обувки, или още каквото има там… Когато Яков Свердлов изпратил Голошчокин в Урал, той го препоръчал на местните болшевики: „При вас в Урал идва другарят Филип. Човек… много енергичен, с правилна линия в живота.” През 1932-1933 г. Голошчокин ще бъде един от организаторите на масовия глад в Казахстан, на неговата съвест тежат стотици и стотици хиляди живота.
В Ипатиевския дом са намерени книги и повече от 60 икони, принадлежащи на царското семейство. На някои от иконите е имало надписи, направени от императрицата и великите княгини. Първата в списъка на Соколов е иконата „Образ на Богородица” с надпис от Господарката „На скъпата ни Олга с благослов от Мама и Татко. Нощта на 3 ноември 1912 г.” Знаем, че на 3 ноември 1912 г. Олга Николаевна е навършила 17 години. Соколов дава описание на книгите - цвят на обложката, материал на подвързването, съобщава за бележки, коя страница е отбелязана или там има изсъхнали цветя. Като дава на едно място списък на духовните книги, Соколов съобщава: „В тях е целият им морален облик, цялата им душа.”
Работа ли е на следователя да дава оценка, дори на най-високите морални качества? Разбира се , той се отнасял към работатта на следователя - както определял този труд Достоевски - като към собствено творчество, и именно затова съответства на висотата на поставените пред него исторически задачи.
Отбелязаните от него духовни книги са: „Стълбата”, „За преодоляването на скръбта”, „Молитвослов”, „Библия”, „Молитвеното правило на готвещите се за Светото причастие”, „Благодеянията на Богородица”, „Часослов”, „Писма за християнския живот”, „Житието и чудесата на Светия Праведен Симеон Верхотурски”, „Житието на Преподобния отец наш Серафим Саровски”, „Акатист на Богородица”, „Дванадесетте Евангелия”, „Моя живот в Христа”, „Утешение при смърт на близките до сърцето хора”, „Сборник на благоговейни четения”, „Беседи за страданията на Филарет”, „Канонът на Великия Андрей Критски”, „Сборник на служби, молитви и песнопения”…
В една от книгите на княгиня Олга Николаева „били сложени три хартиени листчета. На едното от тях било написано стихотворението „Счупената ваза” на Сюли Прюдом /Нобелов лауреат за 1901 г., стихотворението било популярно в Русия, известно било в няколко превода. - О. С./ На двете други листчета с ръката на Великата Княгиня Олга Николаевна са написани други стихотворения…
Това са стиховете „Пред иконата на Богородица” и „Молитва”, които както впоследствие било установено, принадлежали на перото на Сергей Бехтеев. „Молитва” е пророческо стихотворение, написано е през октомври 1917 г. върху пепелищата на родовото имение. Вероятно Бехтеев е бил участник в монархическо нелегално движение за освобождаване на царската фамилия. Стиховете са им дадени в Тоболск от графиня Анастасия Василиевна Хендрикова, „Настенка”, както наричала императрицата дъщерята на своята покойна най-близка приятелка… Фройлина Анастасия Хендрикова, както и много други верни на царската фамилия хора, са удостоени с мъченически венец /1887-4.9.1918/, през 2000 г. е причислена към руските новомъченици. В Перм палачите разбили главата й с приклад. Тялото й било намерено след осем месеца нетленно.
Соколов описва психологическото състояние на Царя в Тоболск: „Мъжествено, без ропот, с истинско достойнство носеше той кръста на своите лични страдания.” Но в Тоболск се случила и промяната. След като станал известен разпокъсващият Русия Брестки мир, Господарят „изгубил най-типичната черта на своя характер - нечовешката си издръжливост”. Соколов цитира думите на Пиер Жиляр, верният царски слуга, учителят на царските деца: „Както и да се стараеше да се овладее Господарят, при цялата му издръжливост, той не можеше да скрие ужасните си страдания, които му причиняваше Бресткия договор. След него се случи промяната. Тя се проявяваше в неговите настроения, духовни преживявания. Бих казал, че този договор причини на Негово Величество тежка мъка… Той го считаше за позор. Казваше нещо подобно: „И те са посмели да подозират Нейно Величество в измяна! Кой всъщност е изменникът?” Едва ли през 1991 г. случайно е избрано мястото до Брест. На тези, които не им се отдаде да разчленят Святата Рус през 1918, узакониха това през 1991. Те не са изпитвали мъка, на някои от тях и досега бузите им розовеят от радостта на стореното. Сергей Бехтеев е преминал през месомелачката на гражданската война, някои негови стихотворения се разпространявали като листовки.
Святата Рус се разтопила, разтворила, изчезнала в своето небесно отражение. За много хора - окончателно. Но не и за него.
В епичното му баладно стихотворение „Святата Рус”, написано в Джанкой, съществува темата за покаянието, в него Русия говори така:

„Наказа ме Господ, мен, пленницата,
покаях се за греховете си,
прости, Боже, на дъщерята си изменница!”

Но до всенародното покаяние все още било далече. И сега не е ясно кога ще се случи. След Крим той е в чужбина. До 1929 г. е в милостивата Сърбия. След 1929 г. и до края на дните си - в Лазурния бряг, Ница, в храма „Величествената икона на Божията майка”. В довоенна Ница той публикува книгата „Царският певец”. След 1945 г. пуска четири сборника с еднакво название „Святата Рус”. Погребан е в руското гробище Кокад в Ница, където са намерили пристан хиляди наши съотечественици. Надписът на плочата гласи „Сергей Бехтеев. Корнет, лицеист от Императорския Александровски 59 курс, царски поет и офицер от Бялата армия”.
На някой може да му се струва дивашко, да възпяваш това, което си е отишло. Но то си е отишло за някого. Нека да е за много хора. Нека да е за болшинството. Но за него Святата Рус си е останала абсолютна реалност. Святата Рус е това, което всеки човек, извън зависимостта си от националност и място на живеене, се опитва да намери, даже и да не го разбира.
Ние можем да свидетелстваме, че стихотворението на Бехтеев „Вярвам!” отчасти вече се е оказало пророческо.
Сергей Бехтеев си остава със своята истина, като чака, кога, след като преминем през огнените реки, ще се върнем към Святата Рус.

(със съкращения)

Русское воскресение, 13.04.2011