Сергей Сергеевич Бехтеев, руски поет, е роден на 19.04. (07. 04. по стар стил) 1879 г. в град Елец, Орловска губернии (сега Задонски район на Липецка област), в старинното дворянско семейство Бехтееви, родът на които е известен от 1571 г. Бащата на поета, също Сергей Сергеевич (1844-1911), е виден организатор на дворянството и действителен таен съветник. Бехтеев е възпитаван и обучаван в прочутия императорски Александровски лицей, където някога е учил и Пушкин. Една от сестрите на поета е фрейлина в Двора, и затова от млад той е в близко съприкосновение с придворния живот и неговата атмосфера. До края на дните си Бехтеев ще запази верността си към семейството на императора и привързаността си към монархията. Както и много лицеисти, рано започва да пише стихове. През 1903 г., след завършването на Лицея, издава сборник стихове с посвещение на императрица Мария Фьодоровна - майка на цар Николай II. После служи в Кавалергардски полк на Нейно Величество, получава офицерски чин. През 1911 г. умира баща му. Когато преди войната от 1914 г. навсякъде се засилват лъжите и сплетните за царицата Александра Фьодоровна, Бехтеев не се поддава и в стиховете му още по-силно зазвучава верността към императорското семейство. От началото на войната служи в действащата армия, ранен е в главата и попада в дворцовия лазарет. След лечението се връща на фронта и отново е ранен - този път в гърдите. Излекуван, той заминава за родния Елец, където научава, че жена му го е напуснала и бракът им се е разпаднал. Неслучайно цялото му по-нататъшно поетично творчество е свързано с темата за измяната. Душевните му страдания се опитват да облекчат сестрите му - Зоя (по мъж Толстая), Екатерина и Наталия. С последната Бехтеев не се разделя и в емиграция. От Елец заминава за Орел, а в началото на 1917 г. - в Кавказ: в Кисловодск и Пятигорск. На юг - в Теодосия, Кисловодск, Одеса той създава още няколко десетки стихове, много от които са публикувани в ежедневните вестници и веднага стават популярни, учат ги наизуст, преписват ги. Тук го застига и известието за отричането на Николай от престола. В творчеството му настъпва рязък прелом - от личната драма към високо патриотичното осъзнаване на събитията в страната. Тук Бехтеев създава първия си цикъл с гражданска лирика. През октомври1917 г. се връща в родния Елец, където сред пепелището на бащиния дом създава цикъл стихотворения: легендарната “Молитва” - най-известното му стихотворение, то е преписано от княгиня Олга Николаевна Романова (в други версии - от великата княгиня Татяна Николаевна, или от великата княгиня Олга) малко преди мъченическата й кончина, “Русия”, “Боже, Царя запази”, “Свята нощ”. Включва се в Доброволческата армия и воюва в периода 1918-1920 г., публикува и стихове в някои военни вестници. През ноември 1920 г. Бехтеев отплува от Керч с парахода “Самара”. През декември 1920 г. заедно с много руски изгнаници намира приют в Югославия под покровителството на младия крал Александър I. През 1920-1929 г. живее и твори в Сърбия: градовете Нови Футог, Бачка, Стари Футог, Осек. Участва активно в живота на руската диаспора като член на Руския Съюз на верноподаниците, председател е на новосадското отделение на Руския Национално-монархически съюз, води обширна преписка с много европейски центрове, пише статии, редактира и успешно издава вестниците “Вяра и Вярност” (1923-1925) и “Руско Знаме” (1926-1927), чийто тираж постоянно расте, помага на настоятеля на Руската църква в Нови Сад протойерей В. Востоков. Лайтмотив на творчеството му през 20-те години става твърдата му убеденост във възраждането на Русия. Политическите си стихове от 1917-1922 Бехтеев обединява в сборника си “Песни на руската скърби и тъги” (Мюнхен, 1923). Любовната му лирика е представена в книгата “Песни на сърцето” (Белград, 1927). Най-голяма известност придобива гражданската му поезия. Сборниците му са с големи тиражи и се продават както в книжарниците, така и в църквите - те широко се разпространяват и сред патриотичната младеж, често звучат на вечери и концерти. Бехтеев става един от най-популярните поети на руската емиграция. В 1925 г. излиза автобиографичният му роман в стихове “Две писма”, в който той с болка пише за причините за поражението на Доброволческата армия. През 1926 г. Бехтеев в стихове изразява подкрепата си на атонските монаси-патриоти. В края на 1929 г. поетът се установява заедно със сестра си Наталия в Ница (Франция), където остава до края на живота си. В Ница - един от монархическите центове по онова време, той попада в среда на съмишленици. Тук публикува стихосбирката си “Царски гуслар” (1934). През 1945, 1950, 1951 и 1952 г. излизат четири негови сборника със стихове под едно и също заглавие “Святата Рус” - пълни събрани съчинения на неговите стихове. До 1946 г. е ктитор на храма “Държавна Божия Майка”, наречен така в чест на иконата “Божия Майка «Държавна»”. С негови средства и труд в храма са направени два иконостаса: на Божията Майка и на Св. Серафим Саровски, за което поетът е удостоен със специална благодарствена грамота. Умира на 04.05.1954 г. в Ница. Погребан е в местното руско гробище. Надписът на надгробната плоча гласи: “Сергей Бехтеев. Корнет, лицеист от Императорския Александровски Лицей, 59 корпус, царски поет и офицер от Бялата Армия.” В наши дни много негови стихове се пеят от Жана Бичевская.

Публикации:

За Сергей Бехтеев:

ПО ПЪТИЩАТАТА НА СВЯТАТА РУС - БЕХТЕЕВИ/ автор: Олег Слепинин/ брой 54 септември 2013